Свободата на словото няма география, но има държави в които тази свобода е под прицел. От 2016 г. насам, турската писателка Аслъ Ердоган е подсъдима за „терористична пропаганда“ като автор на (литературна!) колонка в про-кюрдския в. „Йозгюр Гюндем“. Тя прекарва в следствения арест над четири месеца, с ограничен достъп до необходимите ѝ медикаменти. Предвид набързо повдигнатите допълнителни обвинения само две седмици преди произнасянето на окончателната присъда, Аслъ се надява на широк международен отзвук, който – без преувеличение – може да се окаже животоспасяващият ѝ шанс. На 28 януари 2020 г. издателство „Парадокс”, което публикува книгите й на български, направи обществено достояние откритото писмо на писателката с призив за подкрепа:
Скъпи приятели, скъпи колеги,
Както може би си спомняте, на 16 август 2016 г., под претекст, че съм част от (изцяло символичния) консултативен съвет към „Йозгюр Гюндем”, прокюрдски и напълно законен вестник, аз бях арестувана заедно с двамата главни редактори на изданието. Макар че консултативният съвет е съставен от шест члена, освен мен, две седмици по-късно беше арестувана единствено още езиковедът и литературен критик Некмие Алпай. Обвиненията, повдигнати срещу нас, бяха за „разрушаване на единството на държавата” (доживотна затвор без право на помилване), участие в терористична организация (до 15 годни) и пропаганда. След четири месеца и половина бях освободена, но съдебното дело не беше закрито.
Делото продължи още три години, като прокурорът постоянно отлагаше пледоарията си. Миналия месец друг прокурор неочаквано предприе следващия ход!! Той поиска главните редактори и Ерен Кескин, ръководител на Асоциацията за човешки права и бивш главен редактор, да бъдат наказани като членове на ПКК (до 15 години), както и присъда „лишаване от свобода” по обвинение в пропаганда за период от две до девет години за мен, заради четири мои статии.
Най-абсурдното в този случай е фактът, че тези статии са публикувани още през 2016 г. и не са били обект нито на делото, нито на разследване. (Всъщност, никоя статия през цялата ми кариера не е била обект на съдебно дело!!) Една от тези статии е вътрешен монолог, прозаичен текст: „Дневник на фашизма: днес”. В него няма почти нищо политическо, той е изцяло абстрактен, без препратки към конкретно място или време, литературен облик на вътрешното опустошение на индивида, живеещ в тоталитарен режим, и тежкото бреме на свидетеля. Всъщност, тази статия беше включена в последната ми книга „Дори и тишината вече не ти принадлежи”, публикувна от няколко издателства, сред които „Акт Сюд”, „Пенгуин/Кнаус”, „Гилдендал”, „Рамус и Потамос” и други. Книгата беше отличена с няколко литературни награди.
Следователно издателите на повече от дванайсет издателства, заедно с членовете на няколко различни литературни журита, са косвено обвинени в терористична пропаганда! (Прокурорът твърди, че съм коментирала „избити цивилни”, а избити цивилни нямало, следователно съм се опитвала да представя убити членове на ПКК като цивилни, следователно съм прокарвала пропаганда и т.н…. Сигурна съм, че тези издатели дори нямат представа в полза на коя организация са правили пропаганда! (Можете да прочетете текста на немски и френски език!))
Но атаката срещу литературата ми не свършва дотук! Една от статиите, посочени в обвинението, се казва „Най-жестокият от всички месеци: април”; тя препраща към Т. С. Елиът и разказва за смъртта на едно улично куче в разрушен до основи град. Странно, но нито една от статиите ми, в които посочвам, че наистина са изклани цивилни, НЕ Е включена в досието на обвинението.
Срокът за издаване на присъдата е много скоро, за да няма време за формиране на единни действия или силна реакция – решението излиза на 14 февруари, Свети Валентин.
ПРИЗОВАВАМ ви да надигнете глас срещу тази мощна атака срещу свободата на мнението и словото, но не само… С упоритото си желание да продължи с наказанията срещу мен, Турция поведе мащабна война срещу човешките права, литературата и най-вече срещу СЪВЕСТТА.
С уважение,
Аслъ Ердоган
Писмото на Аслъ Ердоган получи широк международен отзвук. На 14 февруари тя беше оправдана от Истанбулския съд. Турската писателка обаче продължава да се страхува от завръщане в родината си и в момента живее в Берлин.
И днес двете големи теми, които продължават да бунят духовете в южната ни съседка са кюрдският въпрос и арменския геноцид. През март 2011 г. съдът в истанбулския район “Шишли” призна за виновен за оскърбление на турския народ най-известния турски писател Орхан Памук. Според присъдата носителят на Нобелова награда за литература трябва да изплати 6000 турски лири (3800 долара) на петимата души, подали жалба срещу него през 2005 г. Памук беше осъден за изявление, публикувано в цюрихския вестник “Тагес-Анцайгер”, че в Турция са убити милиони арменци и 30 000 кюрди, но никой освен него не се вълнува от това. Това не е единствения случай за преследване на писатели в Турция.
Още през 2006 г. световноизвестната романистка Елиф Шафак бе съдена и оправдана за „обида на турската националност”, след като прокуратурата откри в книгата ѝ „Копелето на Истанбул” герой, който смята клането на арменци в Първата световна война за геноцид. Десет години по-късно срещу Шафак и друга една турска писателка – Абдулах Шевки започна разследване, защото в някои от романите им се описват проблеми като насилието над деца и сексуалния тормоз. Турция е сред страните с най-висок процент на детските бракове в Европа, според организацията „Момичета, не булки”, която се бори срещу браковете с малолетни и непълнолетни. Приблизително 15% от момичетата в страната се омъжват преди навършване на 18 години, а 1% са женени преди да станат на 15.
„Те искат да разследват всеки текст в турската литература, който описва сексуална злоупотреба с деца. Иронията е, че това е държава, в която има нарастващ брой случаи на сексуално насилие срещу жени и деца. Турските съдилища не предприемат действия, законите не са променени. Вместо да вземат спешни мерки срещу сексуалното насилие, властите преследват писатели. Това е най-голямата трагедия. Започва лов на вещици. Турция се превърна в един от най-големите затвори за журналисти, задминавайки дори мрачните рекорди на Китай. Ситуацията в момента е такава, че много хора губят работата си, включително и хиляди висшисти – само защото са подписали някаква петиция за мир. Докато ние с вас си говорим тук, в Турция се провеждат гладни стачки. Списъкът е дълъг. Демократите в Турция са деморализирани. Затова трябва да се концентрираме над гражданското общество”, смята Шафак.
Някои от турските интелектуалци плащат с живота си за това, че са си позволили да критикуват публично властта. През април 2016 г. писателят Ергюн Пойраз, който заяви публично, че президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган няма висше образование и поради тази причина заема незаконно поста си, беше намерен мъртъв. Обвинявайки Ердоган в лъжа, Пойраз представи оригиналната диплома на турския държавен глава, като обясни, че е фалшифицирана. Според писателя по времето, от което датира издаването на документа, университетът “Мармара” не е съществувал. Разследването на Пойраз стана основание турската партия “Спасение на народа” да се обърне в ЦИК с искане да бъде проверена автентичността на дипломата за висше образование на Ердоган.
