Като всяка хубава идея и тази се роди изведнъж, като от нищото, но за да достигне до своята реализация, тя беше отгледана с голяма любов и грижа. И за разлика от децата, тази идея я родихме заедно, четирима мъже – Румен Георгиев, Владо Загорски, Христо Йорданов и аз, Веселин Цветанов. Докато идеята растеше обилно и грижовно я поливахме с надежда, любопитство, бира, а понякога и с чай. И тя порасна и стана много по-хубава и голяма от нас. А това е радостта на всеки един родител, нали?
Та, знаете ли, приятели, колко са кестените в София? Ами, никой не знае. Не го знаят в общината, не го знаят в университета, не го зная аз, не го знае и Христо. А на Христо един хубав ден, докато събирахме листата на кестените в квартала, му хрумна да попита: „Абе, момчета, не може ли да направим едно такова нещо с тез нови всичкоможещи телефони, че като отидеш при един кестен и хоп да му кажеш на телефона, той да запомни къде е този кестен?” Кратък отговор от страна на Владо: „Може.” Мълчание… „Абе защо да не го направим това?” „Добре, ще го направим.” И Владо и Румен наистина го направиха и то наистина работи и всички вие можете да си го свалите на умните си машинки и да запомняте кестените в София. Приложението вече го има в Google Play и iTunes.
А защо всъщност ни трябва да знаем колко и къде са кестените? Ами защото горките дървета страдат от една купчина лоши неща, които им се случват в нашия хубав град. Ужасно ги мъчи сушата през лятото, тормози ги солта, която хвърляме по улиците през зимата, нападат ги разни лоши гъби, мори ги рак, а на всичкото отгоре листата им ги яде един зловреден, наречен „листоминиращ” молец. Така кестените гинат без никой да прави нищо смислено по този въпрос. Една от основните причини никой нищо да не прави е това, че никой не знае колко всъщност сериозни са тези проблеми на дърветата. Никой не знае колко ще ни струва да ги лекуваме, колко от тях трябва да отрежем и никой не се е замислял, не е ли по-добре поне част от тях да сменим с други, по-издръжливи на многото неприятели, които кестена среща в града ни. За да можем да си отговорим на тези въпроси, преди всичко трябва да знаем какъв е мащабът на проблема, т.е. колко са кестеновите дървета в София. След това трябва да разберем къде са тези дървета. Трябва да научим как се чувстват те и внимателно да наблюдаваме какво им се случва година след година.
Така, заедно с учениците от 5 училища от София – 19-то СОУ „Елин Пелин”, 20-то ОУ „Тодор Минков”, 38-мо ОУ „Васил Априлов”, 119-то СОУ „Акад. Михаил Арнаудов” и 129-то ОУ „Антим I”, тази есен, ние тръгнахме на мисия да правим точно това. Броихме кестени в шест градини и се постарахме да почистим листата изпод дърветата, в които зимува злият молец. През зимата ще наслагаме и къщички за синигери, с което искаме да ги поканим по-близо до нашите кестени, за да могат да похапват сладко-сладко от вкусния за тях молец. А после ще сложим и капани за него, за да не му разрешим да яде листата на любимите дървета.
Защо, обаче, точно кестеновите дървета са толкова важни за нас? Отговорите са три, различни по своята същност, но еднакво важни. Първо, кестенът е дървото символ на нашия град и за нищо на света не бива да позволяваме да загубим този величествен знак. Второ, дори и да не знаем колко точно са конските кестени в София, всички сме съгласни с едно – те са МНОГО. Всички знаем колко важно е всяко едно дърво, особено в големите градове, където те спомагат за това микроклимата и въздуха да бъдат по-добри за нас. Трето, но не и по важност, големият проблем, който кестените имат, а именно листоминиращият молец, е такъв, че всеки един от нас, жителите на града ни, може да се бори с него. Не се изискват някакви специални познания или употреба на скъпи и потенциално опасни препарати и инструменти. Достатъчно е да премахваме окапалите листа наесен или в ранната пролет и да се стараем синигерите да се чувстват добре дошли около дървото, за което се грижим. За да пазим тези красиви и любопитни птички наоколо, можем да им даваме храна през зимата, когато им е най-трудно да си намират такава и да се грижим да имат вода през горещите и сухи лета.
В мисията, която сме подхванали, ние и нашата малка фондация „Цвете” се радваме на помощ от много хора. Страхотно ни помагат нашите партньори в проекта от „Списание 8”, които бяха и първите, организирали кампанията „Да спасим в суматохата кестените”. Помага ни Програмата за подкрепа на неправителствените организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (http://www.ngogrants.bg), която ни осигурява така нужното финансиране за мисията. Подкрепя ни дирекция „Зелена система” на Столична община, с която обсъждаме най-добрите варианти по които информацията която имаме ще бъде 
използвана и доразвита. Подкрепя ни и Българското дружество за защита на птиците, без чиито мъдри съвети ние нямаше да можем да стигнем до тук. Ако и вие сте сред хората, които искат да ни помогнат, използвайте приложението и отбелязвайте дървета (и за двете платформи, iOS и Android приложението се казва Mission Chestnut), грижете се за кестените и синигерите около вас, разгледайте сайтаhttp://kesteni.bg и ни пишете какво мислите, харесайте страницата ни във Facebook (Мисия Кестен) или направо се присъединете към нас, като станете доброволец в акциите ни с децата!
