Ще се превърне ли Турция в новия газов голям брат?

Недалеч от границите на България се води война. Тя е война за ресурси, война за територии, а не война на идеологии, а още по-малко война на религии.  Който вижда идеологическа захапка в Ислямска държава би трябвало да отвори учебниците по история и да ги препрочете. Докато размахват отрязани глави по видеозаписите, терористите продават петрол. Те търгуват с всички, които биха имали интерес. И могат да разчитат на закрила по същия начин, както преди векове техните предшественици са разчитали на закрила в езическа Мека. Преди появата на Пророка Мека е бил кръстопът за търговците. Там, край статуите на езическите божества, всеки пътник е бил свободен да остави дарове пред своя бог и да измоли от него безопасност по пътя. Кой е богът на терористите? Онзи, който държи пачката. И Аллах няма нищо общо с това…

Каква е играта обаче на Турция и какво общо има с всичко това България… Русия е изолирана от Европа. Върху нея има търговско, но и идеологическо клеймо. Специалистите по пропаганда на Брюксел отлично знаят на какво реагират масите. На призрака на Русия от ерата на комунизма, която държеше под опека Източна Европа и я повлече към дъното. На освободеното от нея място по-късно дойдоха западните демократи, които наред с пазарното стопанство трябваше да ни научат какво е това животно демокрацията. 25 години по-късно ние или една част от нас късно, но все пак прозряхме, че за никакви демокрация не е ставало дума. Териториите, освободени от лошия комунизъм, бяха опоскани, производствата, които хранеха хората затворени, а прехвалените чужди инвеститори не се оказаха такива добри стопани, каквито ни убеждаваха в началото. Ние, българите изпаднахме до най-бедните в Европа. Отказахме да се опълчим на санкциите на Русия в интерес на нашите търговци, отказахме да се опълчим на ЕС за Южен поток, а днес клекнахме на Турция в желанието й да хване в енергийна хватка Европа. Защо това е така?

Да отворим картата. Русия е възпрепятствана от Брюксел да построи Южен поток, няма да има и Турски такъв, но за старата госпожа ЕС два северни потока със синьо гориво от Русия не са достатъчни. Дупката не може да бъде запълнена и с горивото от Норвегия, на което разчита Скандинавието. Румъния има нужда от газ, Италия има нужда от газ и вече изпитва недостиг, Унгария има нужда от газ. Строеж на тръба от фиордите до Средна Европа е освен скъпо, но и оскъпяващо горивото начинание. А къде наблизо има газ и кой може да я достави, ако овладее Ирак, ако държи под контрол Кюрдистан и докато не участва в бойни действия срещу ИДИЛ има свободен ресурс. Точно така, Турция. Терористите са необходими на южната ни съседка, защото те й гарантират онази нестабилност, която в някакъв бъдещ момент може да й гарантира контрол върху находищата в Близкия изток. А овладее ли тези находища Турция е овладяла Европа. Не съвсем неволно именно България й става съучастник в това.

Но да се върнем на картата. Турция е зависима от Русия по същия начин, както е зависима Германия. Но Анкара държи на прицел Ангела Меркел с бежанската вълна. Турците имат интерес да стигнат кюрдския газ на Северен Ирак и затова воюват с онези, които единствени се противопоставят на терора, а именно кюрдите. В същото време Турция също иска газ от поне няколко находища. Именно това е причината да цака Европа и България (барабар Петко) с азерския газ. И ние, волю-неволю, ще трябва да се съгласим. Европа иска диверсификация и ние ще й легнем като пуснем връзките с Гърция и Турция, но отново отказвайки се от своя самостоятелна политика. Тъй като можехме ние, а не Анкара да бъдем разпределител на Балканите.

Доколко опасна е тази игра обаче зависи от терористите. Защото начело на ИДИЛ може да има гениални маркетолози, но надолу по веригата изпълнителите са чистокръвни убийци. Те заплашват сигурността не само в съседна Турция, където също имаше атентати, а и Европа. Газовата война, оказа се, е с гарнитура от много кръв и пресни гробове. Ако Европа, страхувайки се от бежанците, позволи на Турция и то на неосманисткия й елит да заеме мястото на Русия, като изцяло поеме доставките на газ, то тогава Европа не просто може да се прости с идеята за ЕС, а директно да я погребе. Защото Турция трябва да покрие онези критерии, за които ние източноевропейците платихме много сурова цена. И защото истината в един момент рано или късно ще лъсне. А тя е, че зад газопровода Баку-Джейхан най-вероятно стоят американски инвеститори. Иначе американският посланик в Гърция не би бил толкова настоятелен пред Атина да търси алтернатива именно в Каспийско море…

Къде сме ние? Никъде. С идеалното си геостратегическо значение ние ще загърбим Русия в името на приятелството с ЕС, за да клекнем пред Турция, зад която наднича чалмата и неоосманските апетити. А междувременно да се опитаме да се научим да живеем в един ужасно несигурен свят. Който не търгува чисто, не воюва чисто, но затова пък има почти гениални манипулатори на обществено мнение и ужасно сервилни политици.

Но в цялата тази история, колкото и да са добри западните пиари, все по-ясно се очертава действителният нов фактор в Сирия – Русия. И в случая няма значение нито русофилството, нито русофобството… В наш интерес е да се надяваме именно Русия да постигне необходимото равновесие на влияние и позиции, защото това ще е гаранция, че може би България и страни като нея най-сетне ще отвоюват интересите си.