Д-р Юрген Тоденхьофер е роден на 12 ноември 1940 г. Повече от 18 години е депутат в германския парламент и говорител на ХДС/ ХСС. Юрист по образование, той е общественик с изразена гражданска позиция, журналист и автор на много книги и публицистични текстове. Участва в изграждането на домове за деца в Афганистан и болница в Конго, както и в проекти за деца-бежанци в Ирак и израелско-палестински център за възстановяване. Юрген Тоденхьофер е противник на американската политика в Афганистан и Ирак след 2001 г. През декември 2014 г. Тоденхьофер посещава контролирания от ИДИЛ иракски град Мосул. Впечатленията си от това пътуване той описва в публикуваната през 2015 г. книга „ИДИЛ отвътре – 10 дни в Ислямска държава”.
Който има сърце, днес в мислите си е с жертвите от Париж. И скърби и плаче заедно с техните семейства. Убийството си е убийство, независимо от това, кой го е извършил. Днес аз съм французин.
За тероризма няма извинение, но има причини. Не Ислямът е причината за терора на ИДИЛ, а войните на Запада. Преди всичко това е войната в Ирак на Джордж Буш-младши, която още през октомври 2003 г. доведе до създаването на групировката.
Не бива да забравяме, че Западът убива в Близкия изток от десетилетия. Измъчва и убива милиони мюсюлмани, жени и деца. Повечето хора от Запада не се интересуват истински от това. Нали там умират само мюсюлмани. Всеки ден американците, руснаците и французите в Сирия избиват безброй мирни граждани. Скърбим ли за тях?
Западът пося семената на войната в Близкия изток. Сега войната се завръща обратно в Европа. И ние не можем да разпознаем собственото ни насилие, което се връща към нас като бумеранг. Сартр предсказа това преди десетилетия. Едва когато анализираме истински ролята на Запада, ще можем да прекъснем спиралата от насилие.
Франция не е Германия. Френското правителство има особено тъмно минало в региона на Близкия изток. Като колониална сила и като военен агресор. Германия напротив. Когато е ставало дума за военна намеса в мюсюлманския свят, Франция винаги е била в предните редици. Французите са избили 1 милион алжирци. В Суецкия канал, в Либия, Мали и много други държави френските военни сили са се намесвали брутално.
Расистката политика на интеграция на Франция се провали. Предградията на френските градове са люпилня за престъпността и тероризма. За ИДИЛ е много лесно да намери привърженици във Франция. Вината не е на обикновените французи. Вината не е и на невинните жертви в Париж. Но вината в голяма степен е на хора като Саркози. Обичам Франция и съм учил там. Децата ми са френски граждани. Но аз отхвърлям агресивната външна политика на Франция.
Германия не трябва да претърпи същата трагична съдба като Франция. Ако ръководството на нашата страна се застъпи за справедливи и разумни решения в Близкия изток, ако престане да доставя оръжия в зоните на военни действия, ако правителството и ние самите започнем да се отнасяме към мюсюлманския свят и нашите мюсюлмански съграждани по начина, по който искаме да се отнасят към нас самите. Магическата формула в борбата срещу тероризма е „справедлива интеграция”.
Около 99,9 % от живеещите в Германия 5 милиона мюсюлмани отхвърлят ИДИЛ. Тази групировка разглежда демократично настроените мюсюлмани в Германия като смъртни врагове. Непрекъснато ми повтаряха това, докато бях на територията на „Ислямска държава”. От близо 9 000 германски салафисти най-много 3 000 са склонни да извършват насилствени действия и поради тази причина са потенциални привърженици на групировката. Това означава, че в борбата срещу тероризма нашият най-верен съюзник е огромното мнозинство от мюсюлмани.
Затова и днес отправям следния призив към онези салафистки, които отхвърлят насилието, и към 99,9 % умерени мюсюлмани в Германия: „Моля помогнете да не се случват събитията от Франция и Великобритания на територията на Германия. През последните десетилетия нито един „ислямист” не е убил германец в Германия. Помогнете това да си остане така! ИДИЛ не е заплаха само за не-мюсюлманите. Тя е заплаха за самия Ислям. Не бива да оставате безучастни. Германия е и ваша родина. Помогнете да съхраним мира и спокойствието на нашите улици.”
Призовавам и германците, които не са мюсюлмани: „Не възприемайте нашите мюсюлмански съграждани и приятели като колективно цяло. Те са толкова отговорни за извратените терористични действия на ИДИЛ, колкото и вие за извратените терористични действия на десните радикали, които подпалват домовете за настаняване на бежанци и след обединението на Германия са убили по жесток начин 180 души.”
Ще кажа на атентаторите от Париж следното: „Вие сте богохулници! Самонадеяна обида към Бог е, когато при убийствата на невинни се позовавате на Аллах, който в Корана е наречен „всемилостивият и милосърдният”. Кой ви дава правото да осквернявате Бога с вашите налудничави фантазии?
Коранът трябва да бъде четен със сърцето, а не с автомат „Калашников”. Само така може да достигнете до прекрасните напътствия на Бога. В тази посока трябва да насочите своя живот. Коранът казва:
1.) „Покайте се и вършете добри дела” (25:70). Аллах обича благодетелните”. (2:195).
2.) „Аллах възбранява покварата и отреченото, и гнета.” (16:90).
3.) „Отблъсквайте с добрина злината.” (13:22).
4.) „И не сейте развала по земята, рушейки.” (2:60).
5.) „Да помирявате хората.” (2:224).
6.) „А който извинява и се помирява, неговата отплата е при Аллах.” (42:40).
7.) „И не убивайте сами себе си!” (4:29)- (забрана на самоубийството).
8.) „Който убие човек не за човек или заради покварата му по земята, той сякаш е убил всички хора” (5:32). Господ забранява категорично убийството на невинни.
С Вашите варварски убийства вие никога няма да отидете в Рая. А заедно с Джордж Буш-младши ще горите в Ада. Вие сте изгубени души. Както за този свят, така и за отвъдното.”
От 14 години Западът води „война срещу тероризма”. Какъв е резултатът: вместо стотина днес сме изправени пред над 100 000 опасни международни терористи. И над 1,3 милиона загинали. Понастоящем някои политици искат да победят ИДИЛ чрез още войни срещу тероризма. Колко е глупава тяхната политика? Замислял ли се е някой от тези политици, че Европа един ден може да се запали по същия начин като Близкия изток.
Алтернативата на войната срещу групировката е следната:
1). Западът трябва да спре доставките на оръжия от държавите в Персийския залив към Ирак и Сирия;
2). Трябва да се спре напливът на нови бойци от Запада към ИДИЛ. При това трябва да се подкрепи Турция при защитата на нейната граница със Сирия;
3). Западът трябва да се застъпи за помирението между сунити и шиити. ИД черпи жизнени сили от вътрешната разпокъсаност на Сирия и Ирак. Ако се стигне до национално помирение в тези държави, с ИДИЛ ще бъде свършено веднъж завинаги. Като с рибата, на която сме източили водата от аквариума.
Идват трудни времена за Европа. Не бива да допускаме невежи политици да тласнат нашия континент към същото нещастие като Близкия изток. Трябва да предотвратим Германия да участва в нови военни авантюри. Войната е най-глупавата от всички стратегии за борба срещу „Ислямска държава“.
С атентатите в Париж ИДИЛ иска не само да всее паника и да провокира Запада към разгръщане на неговата „война срещу тероризма”. Групировката се стреми да забие клин в нашето общество и да разпали омраза срещу нашите съграждани-мюсюлмани. По време на моето пътуване в „Ислямска държава” открито ми заявиха това. Не бива да попадаме в този капан. Германия още по-малко.
Богатството на Германия е в нейното разнообразие и отвореност към света. Без нашите съграждани-мюсюлмани нашата страна би била много по-бедна. В този момент си мисля за моите турски и кюрдски приятели от футболните уикенди – Ахмед и Хюсеин, които през седмицата заемат високи длъжности във БМВ. Както и за афганистанеца медицински техник Шоейб, който е най-добрият приятел на моя син. Или за моя палестински лекар Захи Ибрахим. Навсякъде нашите съграждани-мюсюлмани са важни стълбове на германското общество. Няма значение дали са зъболекари, търговци на зеленчуци, пекари или инженери. Заедно с мюсюлманите успяхме да станем световни шампиони по футбол.
Това е моделът на Германия, заради който светът ни завижда. Затова и трябва заедно да го защитим. Мюсюлмани и немюсюлмани – рамо до рамо. Също по този начин ще можем да се изправим срещу терора на ИДИЛ. „Никой не прави промени в печелившите отбори.” Никой не се отказва от успешните модели.
Въпреки че досега нито една война срещу тероризма не е довела до намаляване, а до увеличаване на броя на терористите, днес Германия участва в бомбардировките над Сирия. С участието си в това военно безумие, което продължава вече 14 години и нито веднъж не успя да прогони талибаните от Афганистан, федералното правителство увеличава заплахата от тероризъм в Германия. И то без да повлияе на събитията по какъвто и да било положителен начин.
Просто правителството не разбира същността на въпроса. За пореден път ще повторя – къде досега войната срещу тероризма беше успешна? Бомбите убиват преди всичко мирни граждани. След всеки загинал мирен гражданин обаче се появяват 10 терористи. ИДИЛ е създадена през 2003 г. преди всичко като реакция срещу бомбардировките на Буш.
С военните си удари над Ракка френският президент Оланд уби невинни мирни граждани. Това подхранва нов тероризъм. Групировката отдавна се е преместила от Ракка в по-сигурни райони. В Ракка в момента има не повече от 2 000 нейни терористи, а не 20 000 бойци.
ИДИЛ е идеология. Идеологиите не могат да бъдат унищожени с бомби. Те трябва да бъдат опровергани и да им бъде отнета почвата за развитие. Много по-разумно би било:
1. Най-накрая да се спре доставката на оръжия от основния спонсор на тероризма, Саудитска Арабия, към свързаните с Ал Кайда бунтовници в Сирия;
2. Да помогнем на нашите турски приятели да подсилят границите си с „Ислямска държава”, така че да не могат хиляди нови бойци всеки ден да се вливат в редиците на ИДИЛ;
3. Да се застъпим за националното помирение в Сирия и Ирак, с което да се отнеме възможността на групировката да оказва подкрепа на дискриминираните сунитски групи от населението.
Трябва непрекъснато да втълпяваме тази политическа алтернатива на Запада. Политиците са, за да правят политика, а не за да водят войни.
Подобно на случая с Украйна, в рамките на една стратегия за мир и помирение, федералната канцлерка и министърът на външните работи на Германия могат да играят ролята на „честен посредник”. Това е историческата роля на Германия, а не сляпата подкрепа за Оланд, който се страхува да не остане в историята като пълен неудачник. Не мога да разбера, защо германската външна политика е толкова глупава в момента.
Интервю на Ал Джазира с Юрген Тоденхьофер
Германският журналист Юрген Тоденхьофер, на 74 години, прекара 10 дни в Мосул в северен Ирак с бойците на ИДИЛ.
Тоденхьофер е първият западен журналист, който е посетил тези райони и е оцелял, за да разкаже за преживяното.
ИДИЛ даде тържествено обещание да убива всеки, който не приеме Исляма, и не приветства с „добре дошли” чуждестранните журналисти. Как Тоденхьофер е оцелял в такава трудна ситуация, пътувайки в териториите, контролирани от групировката.
Ал Джазира: Как се свързахте с подходящите хора, за да осъществите контакт с ИДИЛ?
Юрген Тоденхьофер: Писахме на всички германски джихадисти, които успяхме да открием във Фейсбук: те са около 80 души. Попитах ги, дали мога да направя интервю с тях за причините, които са ги подтикнали да напуснат Германия и да се присъединят към ИДИЛ. Получихме 15 отговора…един от тях ми сподели, че не му е разрешено да говори от името на ИДИЛ, но може да ме свърже с някой от техния медиен отдел.
Близо седем месеца водихме дискусии с този човек, най-малко по 20 часа. По време на дискусиите обсъждахме различни идеологически въпроси, военната обстановка и екзекуцията на Джеймс Фоли. Говорихме и за гаранциите, които мога да получа. Казах, че ще отида на място, само ако получа реални гаранции за сигурността си по време на престоя ми там.
Може би това беше техният начин да открехнат вратата към Запада или да покажат, че са предприели първата стъпка, защото убийството на журналисти не е много разумна стратегия.
Не можех да знам, дали печатът (от административната служба на Халифата) върху споразумението е истински и беше трудно да установя това. Най-накрая, след няколко разговора, му повярвах и не виждах причина, защо ще си губят толкова много месеци от времето само за да ме заловят и да ми отрежат главата. Нямаше логика да постъпват по този начин.
Те знаеха за моите отрицателни коментари, които бях правил за тях преди това. Знаеха, че съм се срещал с Асад. Заявих им категорично: „Не съм на ваша страна”, а те ми отговориха: „Да, това не е наш проблем. Не ни е грижа за твоето мнение. Искаме да разкажеш какво си видял тук, а не мнението си от преди това.”
Ал Джазира: Как налагаха цензура?
Тоденхьофер: В смисъл, дали имаше цензура. Понякога не ни разрешаваха да снимаме. Например, докато пътувахме с автомобил, не ни позволяваха да снимаме, за да не насочваме вниманието към себе си. Извършваха контрол над всички снимки. Взеха всички 800 снимки и изтриха 9 от тях поради техни причини. Например, изтриха една от тях, защото показваше семействата на бойци от ИДИЛ, а това би застрашило живота им, ако снимката бъде публикувана.
Ал Джазира: Кой беше най-трудният разговор, който сте водили, или най-неприятният проблем?
Тоденхьофер: Всичко беше неприятно. Понякога нямаше храна и вода. Последния ден нямаше какво да ядем. Всичко беше много опростено, защото те избираха само къщи, в които никой не смята, че може да се намираме. Трябва да се крият, защото наоколо има американски бомби.
Една от най-тежките ситуации беше в Мосул, когато един дрон идентифицира човек от нашата група и бяхме атакувани с бомби. Също така беше много неприятно, когато се върнахме в Ракка след няколко дни, прекарани в Мосул. Бяхме закъсняли три дни, а два дена преди това апартаментът, в който бяхме настанени, бе унищожен от сирийски бомбардировачи. Нямаше нито прозорци, нито врати. Навсякъде имаше изпочупени стъкла. Знаехме, че ако се бяхме върнали навреме, вече щяхме да сме мъртви.
Пресичането на границата също беше много неприятно. Няколко дена преди да пресечем границата, имаше престрелка в близост до границата. Трябваше да пробягаме близо 1 километър, заедно с багажа и цялото оборудване, за да стигнем до сигурно убежище. Да пробягаш 1 километър, когато животът ти е застрашен, а наоколо има въоръжени мъже, които стрелят по теб, изглежда голямо разстояние.
Що се отнася до нашите срещи с бойците от ИДИЛ, разговорите бяха много тежки. Чел съм много пъти Корана в неговия превод на немски език, и затова винаги ги питах за значението на милосърдието в Исляма. Не виждах милосърдие в тяхното поведение. Нещо, което не проумявам, е целият ентусиазъм, който те проявяват в плановете си за религиозно прочистване, плановете да убиват неверниците…те също така избиват и демократично настроените мюсюлмани, защото вярват, че мюсюлманите, които не принадлежат към ИДИЛ, поставят човешките закони над повелите на Бог.
Имахме много тежки разговори, особено когато говореха за броя на хората, които искат да избият. Говореха за стотици милиони. Бяха ентусиазирани от това, а аз не можех да го проумея.
Ал Джазира: Какви са впечатленията, с които се върнахте, и не можете да забравите?
Юрген Тоденхьофер: Имам три силни впечатления от ИДИЛ. Първото е, че ИДИЛ е много по-силна отколкото си мислим. Те успяха да завладеят територия, която е по-голяма от територията на Великобритания. Ежедневно стотици нови ентусиазирани бойци пристигат там. Има невероятен ентусиазъм, какъвто не съм виждал в други военни зони, които съм посещавал до сега.
Второ, бруталният характер на религиозното прочистване, към което те се стремят, е на съвсем ново равнище. И трето, смятам, че стратегията на западните държави към мюсюлманския свят е напълно погрешна. Никога не сме били успешни в бомбардировките, които извършихме. Не бяхме успешни в Афганистан; не бяхме успешни и в Ирак. Бомбардировките са програма за отглеждане на нови терористи. Имаше много по-малко терористи преди 2001 г. и бомбардировките, които само доведоха до гибелта на стотици хиляди души, и предизвикаха ръст на тероризма.
Ал Джазира: Как предлагате да се борим срещу тях?
Тоденхьофер: Трябва да се отнасяме към тях (мюсюлманския свят) по справедлив начин, да гледаме на тях като на равни. В западните държави и общества мюсюлманите трябва да бъдат разглеждани като сънародници. Второ, трябва да спрем с бомбардировките; не можем да спечелим нищо от бомбардирането на арабския свят; той не е наш. Трето, смятам, че само иракските сунити могат да победят ИДИЛ. Те сториха вече веднъж това. През 2007 г., когато ИДИЛ беше много по-слаба. Но това е единствената възможност и перспектива.
Но сунитите в Ирак са дискриминирани и изключени от обществото и това е огромната грешка на предходното и новото правителство в Ирак. Докато тези сунити не бъдат интегрирани, те няма да се борят срещу ИДИЛ, но ако правителството на Ирак и американското правителство се погрижат за интеграцията на иракските сунити в обществото на Ирак…те ще бъдат готови да се сражават срещу ИДИЛ.
Така че заявявам, че западните държави няма да победят ИДИЛ. Само арабите, само иракските сунити могат да ги победят. Но този път ще бъде много дълъг.
