Руснаците твърдят, че душата им е широка като степ. Има в нея място за всички. И нас обичат, както се обича непослушно дете. Затова и ни подаряват разни неща. Свобода, елхи – каквото е на мода в епохата…
Видях елхата до църквата “Света Неделя”, подарена от Москва на София.
“И стало беспощадно ясно“* – гавра е това дръвче. Натикване на кукиш под носа е.
Руснаците са умни хора, целенасочени. Нищо не е случайно в подтекста при тях, затова и литературата, и имперската им мощ са огромни. Издърпали са ни ушите с тази елха, пъхнали са въгленче в коледния чорап.
Първо, надписът на елхата честити Новата година, не Коледа. У нас това е коледно дръвче. Дипломатическите правила, а и принципът на доброто възпитание изискват подаръкът да се съобразява с обичаите при получаващия, не при подаряващия.
Второ, червените петолъчки по елхата са по-големи от шестгодишно дете. По елхите в центъра на Москва и Санкт Петербург няма нито една червена звезда, но по нашата са десетина. На Запад може да не разбират, но в бившия соц блок си знаем символиката. Дипломатите знаят прекрасно, че това не може да е случаен гаф. Нарочно е.
Трето, елхата е разположена точно на площад “Света Неделя”, точно до църквата, взривена в терористично безумие със съветски пари през 1925 г.. Това е дипломатическата черешка върху тортата. При руския национален танц казачок има едно движение с пета, подобно на убиване на дребна буболечка. Това с елхата напомня на казачок върху гроб.
Два дни преди Коледа площадът, около който се събират във вавилонска пъстрота всякакви религии и култури – синагога, джамия, американски хотел в сталинска стилистика, православна църква по римски модел, мексикански ресторант – беше озвучен от популярни американски коледни песнички. Под елхата – русокоса руска Снегурочка.
Забавления от дипломатическата детска градина в родния софийски Вавилон…
* цитат от Александър Блок „Весенний день прошел без дела…“ (1909)
