Тази вечер се върнах с кола от Виена. Пътуването (малко повече от 1000 км – 11 часа с почивките) беше по-леко отколкото очаквах. Но последният час, от границата до София (60 км, взети за час и половина) ме изпълни с депресия. Влизайки от запад в България, след като се е движил по ярко осветени прекрасни магистрали от Виена, или от Триест до Ниш (а и от Ниш до границата с България вече половината път е магистрала), ако това се случва вечер, пътникът стига до неугледен граничен пункт. След това той изведнъж попада на двулентово шосе, задръстено от тирове, в непрогледен мрак. Непрогледният мрак продължава до самата столица на държавата. Дори в Косово, една доста бедна и невзрачна страна, като наближиш столицата попадаш на ярко осветена магистрала. Не е така в България. Тясното шосе в непрогледен мрак води до надпис “Център” и булевард “Сливница”. Но влизащият в София не попада на никакъв булевард, а на мърлява, кална, немаркирана и много зле осветена улица, която не води до центъра на София, а до Сточна гара.
Казват – посрещат те по дрехите, изпращат те по ума. Но за съжаление одеждите на страната ни, която е член на ЕС, и на столицата ни, която расте, но не старее, не подсказват нито стил и хигиена, нито висок интелект. Източният изход на София, булевард “Цариградско шосе”, символично продължение на булевард “Цар Освободител” (двата булеварда се срещат на Орлов мост, мостът, под който не тече река) изглежда далеч по-добре. “Цариградско шосе” наистина прилича на вход на европейска столица. Но там, на Орлов мост – кого посрещаме или изпращаме в столицата? Освен Съветската армия. И турците работещи в Германия. (Ако не минат по Околовръстното).
Би трябвало министърът на регионалното развитие и кметът на столицата, да се съберат и да помислят за този проблем, който от десетилетия не се решава. Могат ли да направят нещо, за да не се срамуваме, когато влизаме, или посрещаме гости, в България и в София от запад?
Впрочем българска фирма строи магистралата от Ниш до нашата граница. Не може ли тази фирма да се погрижи поне за 20-30 километра и у нас, от границата до столицата? Не може ли бул. “Сливница”, който е означен като вход към София от запад, да бъде осветен и маркиран като истински булевард в истински европейски град, като булевард “Цариградско шосе”, а не като селска кална улица от миналото? Впрочем бул. “Тодор Александров” изглежда доста по-добре от бул. “Сливница”, но той не е означен като западен вход на София и никой, който не е софиянец, не би могъл да го намери, ако влиза в столицата от запад. А “Сливница” дори не води към центъра.
…
Владимир Левчев е роден на 17 октомври 1957 г. в София. Автор е на петнайсет стихосбирки, издадени в България и на четири, издадени в Съединените щати, както и на три романа – „Крали Марко: Балканският принц”, „2084” и “Човекът и сянката”, на сборника разкази “Сънувани”, множество есета, статии и литературни преводи. През 2017 г. излиза книгата му “Любов на площада” – избрани стихотворения от последните 37 години. Издавал е списание „Глас”, нелегално преди 10 ноември 1989 г. 13 години е живял и работил във Вашингтон, а от 2007 г. преподава литература и творческо писане в Американския университет в Благоевград.
