Продуктивният музикант Иван Шопов е известен под множество псевдоними, Balkansky е Dubstep и IDM псевдонимът му в денс музиката. Появява се с издания за лейбъли като Кукер Музика, Z Audio, Wicky Lindows, Dubsaw, Ad Noiseam, Dub Monkey, Hollow Point, Subtrakt и Ohm Resistance. Първият му албум с този псевдоним излиза през 2009г и носи името “КУКЕР”, където за първи път смесва електроненен звук с българска традиционна музика заедно с легендата на етно-джаз музиката Теодосий Спасов и арт директора на лейбъла Кукер Музика – Иво Христов. Вторият му албум “Храмът”, излиза за американския лейбъл Ohm Resistance през 2011-та година.
– Мнението ти за фестивала “ЕдинЕние”?
– За мен да се обединят различни нации в един фестивал е повече от добра, защото от това нещо само можем да се поучим един от друг, да стане едно цяло нещо, колкото до мястото, не само, че е правилно, то е перфектно. Този фестивал е бутиков, тук са дошли хора, които имат отношение, естествено че имаше и случайни, на които не им е мястото тук, но те са част от средата, хората със затворени очи и уши, догодина просто няма да са тук… Един вид ще се получи културна цедка… Както растенията тук са събрани от цял свят, те са символ, така е хубаво и че музиката пристига от различни места, тук, че сме под един “покрив”…
– Теодосий каза, че е открил своята мечта на 14, ти твоята?
– Аз моята я открих на 6 (Т.Спасов: “Значи си по-възрастен от мен.”) Баба ми ми е разказвала, че на прощъпулника си съм казал, че искам да стана художник. Това е мечтата ми – и да пътувам. Когато бях малък, брат ми ми показваше в атласа различни места по света, тогава разбрах, че Троян, Варна, България не е всичко, което може да ми се случи… мечтаех да видя “атласа”… Не мога да си представя, че мога да спра да мечтая, това за мен е все едно да спра да дишам…
– Вдъхновението?
– Компютърът за мен е вид скицник за правене на музика, мога да се вдъхновя във всеки момент от нещо, което виждам, всяко нещо може да бъде обект на внимание и вдъхновение. Пиша на момента, за мен не е важно “да ти е мека седалката”, поглеждам го като през микроскоп и започвам да го изпълвам със звуци, картини… Като малък, пътувайки във влака, много обичах да сядам до прозореца…
– Оренда?
– Когато се запознах с
– Какво те дразни повече – летните хитове или чалгата?
– Определено чалгата, в летните хитове поне има нещо, в чалгата няма нищо, няма запад, няма изток, пълен кенеф…
– За drum & bass-a, рисуването и плочите…
– Drum and Bass-a за мен бе първата електронна музика, която ме грабна и преобърна представите ми за електронния звук. От 10-годишен брат ми ме просвети в света на метъл музиката, когато открих Drum and Bass-a, този стил бе най-близо до тежките, мрачни метал звуци. Първият ми досег до композирането на музика беше свиренето на бас китара и хардкор пънк групата, която бяхме сформирали с приятели в художественото училище в Троян, където учех рисуване, керамика и скулптура. По това време ме бяха избрали да пускам музика на купоните в училището всеки четвъртък, защото имах над 600 аудио касети с музика. Тогава за първи път чух drum & bass и веднага се запалих да разбера как се прави. По това време (1998) нямах собствен компютър и се налагаше да тормозя приятели, които имаха, а също така и един компютърен клуб в Троян, където си плащах да играя игри, а всъщност си носех касетофон и с него записвах първите си опити да създавам музика с компютър. От тогава не спирам да създавам музиката, която харесвам, но едно от най-важните събития беше кандидатстването ми в Художествената академия в София и преместването ми в София, където се запознах с Валери Шолевски (Ogonek) и той ми показа още програми за правене на музика, като след време заедно започнахме да пускаме музиката си в ъндърграунд клубове в града. Тогава за първи път видях позитивната реакция на публиката от моите парчета и това ме амбицира още повече да продължавам смело напред. През 2001-ва нямаше много хора, които да правят drum & bass, и затова бързо събрахме по голяма публика, след което заедно с момчетата от HMSU създадохме най-голямото drum & bass движение в България и по този начин успяхме да промотираме музиката си сред още повече хора. За мен рисуването винаги е вървяло успоредно с музиката и когато вече учех в графика в Художествената академия, успявах да разделя деня си на две без да губя и минута ценно време. Сутрин рано ходех в академията и рисувах до обяд, след което хапвах нещо и се затварях в студиото, където до късно стоях и правех музика. Този режим продължава и до днес и за това, когато някой ме попита как успявам да смогна с всичко, аз отговарям, че всичко е въпрос на организация и огромно желание да твориш. С точно това желание и неуморен труд през 2006та успях да завърша академията с отличен успех, а през 2005-та да издам първата винилова плоча с моя музика, която бе и първата плоча на български drum & bass изпълнител. До този момент имам над 70 издадени плочи и повече от 200 издадени трака за различни чуждестранни лейбъли. Издавайки плочи с моя музика, успях да достигна до най-далечни краища на света и затова започнах да рисувам обложките на някои от изданията. Така хората разбраха и за моите картини, които по късно успях да покажа на изложби в Германия, Австрия, Казахстан и България.
– За родния Троян, за София и за света…
– Троян ми даде едно от най-важните качества – любовта към природата и неспирното вдъхновение от нея. Там прекарах детството си, обикаляйки балкана, играейки си в гората и за мен това е едно несравнимо чувство, да знаеш, че природата е всемогъща и че ти си просто едно от нейните малки и фини зъбни колела. След това София ми показа, че ако човек е решен да успее, не е важно от къде е, а е важно какво прави и дали го прави с любов. Както всички столици, и София има много хубави и много лоши страни, но аз винаги се старая да забелязвам само хубавите и така да се чувствам добре където и да съм. Благодарение на София и възможностите, които големият град предоставя, успях да срещна правилните хора и така да осъществя идеите и мечтите си. След като имах стабилна подкрепа в България, започнаха да валят и добрите отзиви от света, като това ми донесе и възможността да обиколя всевъзможни места и да промотирам българския звук извън границите на родината. Светът ми показа, че от една страна красотата, а от друга нещастието са навсякъде, но от нас самите зависи ние кое искаме да виждаме и да се опитваме да променим. Виждайки красотата и чистотата на Нова Зеландия, ми се даде пример как България би изглеждала, ако хората тук се обединят и разберат, че природата е най-добрият ни дар и не парите, а любовта към самите нас могат да ни помогнат да се чувстваме по-добре.
– За изкуството, семейството и любовта…
– Благодарение на моята майка аз израснах, заобиколен от бои и платна в нейното ателие в Троян и от 6-годишен, когато ме питаха какъв искам да стана като порасна, аз отговарях – художник. Тя винаги е настоявала да уча изкуство и то винаги е било неотменна част и от мен. Започнах уроци по рисуване още в 5 клас, а в 7 рисувах с вече приетите в 8 клас ученици в училището в Троян. След като ме приеха в специалност Консервация и реставрация на керамиката, учителката ми по рисуване ми показа графичната техника “суха игла” и веднага щом отпечатах първата си графика, разбрах, че това е специалността, с която искам да се занимавам. В семейството ми винаги са ме подкрепяли да правя това, което обичам, затова и аз съм отвръщал винаги с любов и сега, когато мога да си го позволя помагам на хората, които обичам. За да уча в Художествената академия, най-голям принос има брат ми, който тогава работеше в София и ми помагаше да ходя на подготвителни курсове и не ми позволи да се откажа, когато видях с каква конкуренция трябва да се боря на приемните изпити. За мен беше сериозно изпитание да бъда приет в клас от 7 човека, при положение че по това време кандидатстваха повече от 300 за тази специалност, но след един неуспешен опит първата година, успях да вляза втори в класирането на следващата година.
– Най-добрата и най-лошата ти страна и таланта, който съжаляваш, че не притежаваш?
– Може би най-добрата ми страна е любовта ми към изкуството и неспирното желание и търпение да го създавам, а най-лошата ми страна е, че – всеотдаден на това, което правя, понякога нямам достатъчно време за хората които обичам. По принцип не съжалявам, че нямам даден талант, защото имам няколко, с които да се занимавам, но определено повече увереност в някои ситуации не би ми навредила.
– Как те приемат по света, отношението на
– За повечето хора, които срещам по света, аз съм първият българин, който срещат и винаги им е много интересно да разберат къде е България в географско, политическо и нравствено отношение. След като им разкажа за родния балкан и приказните кътчета в родината ми, всички искат да посетят България. Случвало ми се е няколко пъти да ме питат, като съм от България, защо не съм с тъмен цвят на кожата, но аз бързо им обяснявам че най-вероятно са се натъквали на “другите” българи. Обикновено в другите държави хората са много дружелюбни и открити към нови запознанства и винаги са ме приемали нормално, но това зависи и от това как ти приемаш различните нации, с техните понякога странни навици.
– Прекарваш голяма част от времето си извън пределите на страната, възможен ли е балансът между носталгията по България с порицанието на българите?
– Да, като цяло аз не съм от хората, които постоянно стоят и се оплакват от България. Естествено има много неща, които споделям с приятели в чужбина за проблемите в страната ми, но предпочитам да им говоря за позитивните страни и защо за мен България е прекрасно място за живеене. Баланса зависи най-вече от баланса, който всеки има в самия себе си. Ако си настроен негативно към нещата, които виждаш, няма как да ги промениш….
– Кога България ще стане едно по-добро място за развитие на изкуството?
– Първо трябва да се запитаме защо хората не се интересуват от изкуство. Може би защото предпочитат да си дават
– За какво се търгува днес гаранцията, че няма да умрем от глад?
– Ние сме едно цяло и който разбере това, ще получи подкрепа, когато има нужда от нея. Не е нужно винаги да се оправяме сами и да обръщаме гръб на близките, когато можем да си помагаме и така всичко да се случва по лесно.
– Посланието ти за читателите на PROVO?
– Провокирайте позитивното в себе си и откривайте резултатите навсякъде около вас.
