PROVO Magazine

Да намериш за човека стол, а не за стола човек

Еди Рама се кандидатира за кмет на Тирана неочаквано и за самия него. По онова време той е по-скоро песимист за бъдещето на столицата, превърната в безкраен ориенталски пазар. Предложението идва от председателя на Социалистическата партия и министър-председателя, които не успяват да намерят личност в своите партийни среди, готова да поеме предизвикателството на местните избори: “Беше 2000 година. Тирана нямаше нищо общо с това, което е днес. И не можеше дори да си помислиш, че ще видиш, докато си жив, друга Тирана от това, което бе, един град с излизащи по улиците като провлечени черва тълпи хора, които се движат от всички страни, сякаш са милиони частици от бомбата на бившето комунистическо единство, избухнала в ръцете на Албания”. Години по-късно, разочарован от загубата на местните избори през 2011 г., Еди Рама решава да направи анализ на постигнатото в Тирана в контекста на ситуацията в страната и да представи своята визия за бъдещето на столицата и на Албания. Така се ражда автобиографичната изповед “Курбан” (2011). Нейният автор е ерудиран оратор, ярък публицист с остро перо, умело боравещ със словото. Стилът му се откроява с изразителност, богати метафори и множество препратки към албанската и световната литература.

Из „Курбан”

VI

Да намериш за човека стол, а не за стола човек, означава да унищожиш държавата и да я направиш напълно неспособна да разреши какъвто и да е проблем, камо ли огромния проблем с парализиращата безработица в тази страна, която няма как да се преодолее, назначавайки хората на работа по партийни списъци, за да получават държавна заплата, а с една държава, която ще си свърши работата, ако спазва умело направените закони, които създават условия за откриване на нови работни места, да гарантира свободната конкуренция, която открива работни места, да създаде истински стандарти в образованието на всички нива, без които няма как да нарасне трудовата заетост, да подготви нацията за труд според изискванията на времето. Без публична администрация на нивото на различните предизвикателства, стоящи днес пред Албания, не може да има Албания, способна да преодолее всички предизвикателства. Община Тирана направи много видими неща, но зад тях има едно невидимо постижение и това е изграждането на една администрация, опитвайки се винаги да намери човека, а не мястото за човека.

За да оценим правилно капацитетите на човешките ресурси, поканихме ирландския експерт Джим Коуан, акционер в компанията Ценете личността, предлагаща консултации за увеличаване на ефективността на работата в обществени или частни компании чрез оценка и обучение на ръководния състав и служителите. Поискахме предварителна оценка на човешките ресурси и на функционирането на община Тирана, анализ на организационната структура, на процесите на вземане на решения, както наблюдение на изпълнението на решенията, така и едно обучение на ръководния състав на дирекциите и отделите в общината. Това се случи предварително, защото след победата на третия мандат през 2007 година да може да направим още по-всеобхватна реформа на цялата структура на институцията с един друг опитен консултант със специален международен опит в реорганизацията на публичните институции, канадеца Роберт Силвер. Това ни даде възможност да заредим чувствително с енергия един екип, който имаше опасност да изпадне в летаргия заради изборната победа и постигнатите дотогава резултати. Имахме вече опитa с Джим Коуан, който беше много шокиращ за нас поради сблъсъка със стандарти, критерии и методики на управление и оценка на най-високо ниво. Най-напред бяха попълнени два въпросника. Единият, подготвен от най напредничавата експертиза специално за да се оцени степента на мотивация на служителите, яснотата на длъжността, нивото на разбиране на отношенията с колегите във функция на общата работа, оценка на условията за работа, оценка на процеса на вземане на решения или на отношенията с висшестоящите. Другият се наричаше Личностен фактор и се отнасяше за ръководния състав, включително и за мен, и бяха проведени дълги и трудни интервюта на всеки с експерта. Научихме много от първия опит и от заключенията на експертизата. На практика след втория анализ след няколко години, направен от Роберт Силвер, след като бяхме възприели редица препоръки, видяхме значителни положителни промени и резултати в анализа на трудовите ресурси в община Тирана. Чрез реорганизацията след второто диагностициране и прилагане на допълнителните препоръки през последните години достигнахме още по-високо ниво. Искам да подчертая, че преминавайки през това предизвикателство, най-положителното бе утвърждаването на дух и интерес за вътрешен дебат в ръководния екип на общината.

Членовете на този екип се шегуваха често с мен, след като станах председател на Социалистическата партия, когато по медиите чуваха дискусии за авторитаризма на кмета, който „не слуша никого, не пита никого, не се съветва с никого, а взема всички решения еднолично“, и им беше много чудно, защото в общината никога не се вземаше решение, без да се консултира и да се дискутира, даже не беше чудно, ако моите предложения бъдат отхвърлени на масата, няколко пъти се е случвало да се водят и дебати на висок тон, когато никой не отстъпваше от позицията си, докато с аргументи не ме убедяха и излизаха доволни от заседанието. За 11 години не помня повече случаи, отколкото са пръстите на едната ръка, когато съм подписвал решения без съгласието на тези, които имаха конкретна отговорност в ръководството на дирекциите. Това са случаи, когато не са успели да ме убедят след много срещи и дебати, когато по една или друга причина бяхме блокирани и проблемът се разрешаваше от трета страна, тази, която ми даваше правно мнение. Моля те, да не си помислиш нито за миг, че тази трета страна беше с мен а приори и можеше да се случи в община Тирана нейната пречка да се преодолее със силата на налагането без аргументи на решение. Директорката на правната дирекция, една образована в чужбина, с отлични резултати девойка, започнала работа в общината като обикновен специалист в правния отдел и израснала до генерален директор на правната дирекция, имаше последната дума, когато горещият картоф беше на кръглата маса, или всяко мое решение се нуждаеше от съгласието на екипа или на генералната дирекция. Беше най-дребничката в общината, тежеше не повече от петдесет килограма, и затова ѝ викахме Дребосъчето, а моето отстъпление изглеждаше още „по-тежко“, но всички изпитваха повече удоволствие от отстъплението на едрия шеф.

Така се възприемаше община Тирана от хората, които ръководеха всяко нейно звено, и благодарение на това възприятие за всички отговорни служители това не беше просто работа, а страст, удоволствие, един водовъртеж, погълнал ги напълно, защото се чувстваха част от нещо, което преминаваше границите на рутината на държавната работа и резонираше извън нея и вътре в тях едновременно във всичко, което стоеше пред тях за разрешаване във всеки момент на планиране за следващата година или на всяка появила се криза. Не идеализирам нищо в това, което разказвам, без съмнение невинаги нещата минаваха гладко, от време на време възникваха напрежения и вътрешни проблеми, имаше амбиции и недоволство, също така не липсваха и неприятни моменти, не липсваха и понякога разочароващи хора поради слабости на характера и от насъбралата се умора от стреса, защото той постоянно присъстваше в ръководния екип на общината.

Да си кажа честно, не очаквах такава единна реакция на всички директори в общината спрямо новата власт. Изключение направиха двама-трима, които останаха просто за да гарантират прехода в институцията след нашествието. Днес, когато говорим, те са напуснали и не можеше да бъде другояче и не трябваше да ме изненадва тяхната оставка в името на човешкото достойнство след загубата на моралната и политическата легитимност на институцията в условията на кражба на управленческия мандат на Тирана. За мен това бе истински акт на гражданско достойнство именно защото голямата част от тях и днес нямат партийна книжка, нямаха никаква заповед или партийно задължение, което да изпълнят с този акт. Когато ми съобщиха решението си преди неговото обявяване, се почувствах добре, даже много добре, защото изпитах удоволствието да бъда горд, че бях подкрепял и защитавал през годините достойни мъже и жени, добри служители на града, хора, които не се продават за едно работно място, въпреки че повечето от тях бяха семейни хора без големи доходи и тази заплата им беше нужна както на всеки, който не се занимава с бизнес или няма баща, жена или мъж бизнесмен. Убеден съм, че навсякъде освен през вратите на държавата на Сали те ще могат да работят, запазвайки своето и на семейството си достойнство, така както съм убеден, че всеки, който им осигури работа в частния сектор, ще направи добра инвестиция, за която никога няма да съжалява.

 „Курбан“, Еди Рама, „Колибри“, 2023

Еди Рама (р. 1964 г.) е харизматичен албански политик и общественик, художник и интелектуалец, деен участник в демократичните преобразования в страната. Три пъти кмет на Тирана (2000-2011), настоящ министър-председател на Албания. Под негово ръководство албанската столица се превръща в модерен европейски град. Удостоен е с редица международни награди, сред които World Mayor Award (2004), а през 2005 г. е включен в списъка на най-успешните кметове на списание “Тайм”. През 2013 г. печели убедително парламентарните избори и вече трети мандат е начело на изпълнителната власт. Автор е на книгата “Размисли” в съавторство с албанския публицист и писател Ардиан Кльоси, издадена веднага след падането на диктатурата в Албания, както и на две произведения в съавторство с изтъкнатия албански художник Анри Сала.

Facebook Comments
Споделете публикацията:
Avatar

Provo Magazine с гост Еди Рама

Provo.bg е открита, свободна и независима медия. Целим да информираме своите читатели и да провокираме гражданското им самосъзнание, да пробудим народа от летаргията, да го извадим от бездействието, да го накараме да повярва, че заедно можем повече.

Вижте публикациите на този автор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *