Грациано Улиани е основател на Sweet Soul Music – културна асоциация с нестопанска цел, създадена да популяризира соул музиката – жанр, който черпи директно от корените на афро-американската музикална традиция и има голямо влияние върху цялата съвременна поп музика. Година след основаването на асоциацията, през 1988 г. в малко градче, в подножието на Апенините – Порета Терме (в близост до Болоня, регион Емилия – Романя) се ражда първото издание на Porretta Soul Festival, който през годините придобива такива измерения на престиж и известност, че се превръща в най-важното европейско събитие, посветено на соул и ритъм енд блус музиката, където за повече от тридесет години са минали много от най-големите имена, като за някои от тях това е било дебют на Европейска сцена, затова и Порета се счита за европейската витрина на Memphis Sound.
Усещането днес, за всички присъстващи на това събитие е, че Грациано Улиани е създал много повече от фестивал. Той е успял да изгради мост от Порета към света, място, където живее музиката на душата. Успял е да превърне едно малко италианско градче в Градът на музиката. Фестивалът е трибют към Отис Рединг, провежда се в парк „Руфъс Томас“, до който се стига минавайки по мост „Соломон Бърк“ и има алея, посветена на Сам Кук.
Как се роди идеята за Porretta Soul Festival? Кои бяха основните мотиви, движещите сили при създаването на фестивала?
Отис Рединг почина на 10-и декември 1967, точно в златните години на соул музиката, тогава бях на 19 години. Музикалният жанр rhythm&blues ме беше пленил. Музиката на Отис ме вълнуваше, беше ангажираща, а звукът на духовите инструменти, които присъстваха във всички продукции на Stax (звукозаписното студио от Мемфис) беше невероятен. През идните години излезе диско музиката, но аз продължавах да купувам дискове със соул.
Идеята за Porretta Soul Festival се роди, след срещата ми със семейството на Отис Рединг в Макон, Джорджия на тържествата по случай двадесетата годишнина от смъртта му на 10 декември 1987 г. Обещанието за фестивал в чест на “Big O” се превърна в реалност. Запознах се със Соломон Бърк на един концерт в Цюрих и му обещах да го доведа в Италия. За да си направя снимка с него, му казах, че съм президент на клуб Соломон Бърк в Италия. Беше абсолютна лъжа. Запознах се и с Дзукеро, който подготвяше първия си диск с rhythm&blues на италиански и го посъветвах да използва секцията от духови инструменти на Отис Рединг и Stax. Тогава взех, че наистина сформирах една асоциация, Sweet Soul Music, която да разпространява соул музиката в Италия. Не организирах концерти, а само продавах места за реклама в телефонните указатели. С помощта на някои спонсори, организирах първото издание на Porretta Soul Festival. Беше планирано да бъде едно единствено издание, но в последствие асоциацията ми привлече много фенове и от едно издание, стигнахме до 34-то тази година.
Посланието на Porretta Soul Festival?
Че понякога мечтите се сбъдват. Че страстта към нещо те кара да се заемаш с трудни неща, но ако има ентусиазъм, нищо не е невъзможно. В началото ме смятаха за луд. Порета Терме е известна с минералните си бани и вероятно публиката щеше да одобри повече поп музиката или фолка “чистата музика”, както я наричат тук.
Сега обаче идват хора от цял свят, защото това е един уникален фестивал, на който се изявяват музиканти, за които не е пресилено да се каже, че само тук могат да бъдат слушани.
Как се приема събитието от гражданите на Порета Терме през годините? Чувстват ли се част от фестивала?
В момента гражданите на Порета Терме приемат фестивала много добре, но в началото им идваше да ме убият. Доста трудно убедих общинската администрация да ми даде финансова помощ. Сега са много доволни.
Човекът или хората, които са били до Вас през всичките тези години и са Ви оказвали най-голяма помощ и подкрепа?
Има една група хора, които ме подкрепят от повече от трийсет години. Джовани Дзангари, който наричат също “Vola”, Родолфо Тибуци, Стефано Мацони, Лучано Джинестрони, все сериозни хора, професионалисти в това, с което се занимават, доста далеч от музиката, но с времето се научиха да я обичат.
От кои страни по света идват най-верните фенове на фестивала?
Има група от 40 човека от Касел (Германия) и друга група от Сперлонга (курортно градче близо до Рим), които формираха така нареченото “Zoccolo duro” (в буквален превод “Твърдо ядро”), малко като ултрасите, футболните фенове, но нашите не са агресивни. Преди няколко години почина Пол Калб, един германец, лидер на групата от Касел, поискал е прахът му да бъде разпръснат на Rufus Thomas Park, сцената, на която се провежда фестивала.
Мислили ли си някога да преместите фестивала в друг град, за да достигне до по-голяма публика?
През 2001-а година преместихме фестивала в Болоня, с много добри участници (Bar Kays, Sam Moore, Bettie Lavette, Ann Peebles, Don Bryant, Clay Hammond, The Memphis Horns, Sweet Inspirations). Фестивалът загуби идентичността си, автентичния си привкус. Болоня беше твърде голяма и хаотична. В Порета, толкова мъничка, можеш да изпиеш по едно кафе, да поговориш или да се разходиш с любимия си музикант. За разлика от други фестивали, музикантите остават в Порета за повече от седмица, правят репетиции, релаксират. Това е важно за изгражадането на трайна връзка с почитателите, с гражданите и гостите на Порета.
Има ли през всичките тези години музиканти, които сте искал да поканите в Порета, но по една или друга причина не са успели да гостуват?
Кинг Къртис, Джони Тейлър, Ета Джеймс както и други по-неизвестни имена, но от висока класа, за съжаление не са сред живите. Разбира се и Арета Франклин, но освен, че беше много скъпа, не поиска и да лети със самолет.
Вярвате ли, че международната музикална индустрия е на прав път и има ли нещо, което, ако зависеше от Вас, бихте искал да промените?
Не съм експерт, въпреки че благодарение на фестивала работих 6 години с Андреа Бочели, на който помогнах да дебютира във Вашингон през 1998-а година. Музикалната индустрия следва вкусовете на публиката. Достатъчно е да погледнете кой стои на върха, кои са шефовете на големите международни звукозаписни компании. Не разбират нищо от музика. Занимават се само с маркетинг и гледат приходите.
С какво се гордеете най-много след всичките тези години?
С това, че дадох възможност на забравени музиканти да се върнат на европейските сцени, да имат публика, която следи фестивала от повече от 30 години, да бъдат оценявани и да получат признание от други артисти, от публиката, от търговците в Порета, които им носят приходи. Най-много се гордея с това, че съм създал един уникален продукт. Някой беше написал, че за разлика от много фестивали, които предлагат едни и същи артисти, този в Порета е като занаятчийско ателие, където се продават качествени продукти и които само там можеш да намериш.
33 издания – Най-трудният момент?
Със сигурност пандемията. Бях платил самолетните билети и предплата на музикантите. За щастие, Общината на Емилия-Романя ни помогна да изплатим дълговете си.
Друг труден момент беше през 2001, когато изгубихме много пари с изданието в Болоня. Помогнаха ни някои институции, но най-вече Джанлука Паванело (Изпълнителен Директор на „Макрон“ – фирма за спортни облекла) и собственикът на хотел „Хелветия“ (най-важния хотел в Порета), в който оттогава гостуваме безплатно.
Новите предизвикателства пред фестивала в ковид времената, в които живеем?
Трябва много да внимаваме с разходите, за да не хвърлим труда си на вятъра.
Вашата позиция по отношение на войната в Украйна?
Нашето мото е “Peace, Love & Soul”.
Не разбирам мотивите на Путин, но не разбирам и защо ООН не вземе по-категорична позиция. Не се отговаря с оръжия, а с диалог. Когато руснаците заплашиха САЩ с военните си бази в Куба, Америка реагира. Защо да не реагира Русия, когато НАТО слага ракети на границата й?
Къде намирате упование, заряд, мотивация през всичките тези години?
Правя това, което обичам и то ми носи удоволствие. Да мога да слушам музиката, която харесвам тук, в Италия. Мисълта, че не всичко е пари, че има много други ценности, заради които си струва.
Как се е променил фестивалът през годините?
Със сигурност става по-добре организиран, по-внимателен в избора и предлагането на артисти, тясно свързани с rhythm&blues, Memphis Sound.
Какво да очакваме от 34’тото издание, което ще се проведе между 21 и 24 юли това лято?
Можете да намерите всичко в програмата, която съм приложил тук.
Темата на броя ни е “Вярата”, в какво вярва Грациано Улиани?
Не съм вярващ, но много харесвам Папа Франциск. Много разумен човек е. Мисля, че религиите са малко като политическите партии, където по-голямо значение имат интересите, а не разума. Правилно е всеки да изповядва религията, която иска, но без да вреди на онзи, който не мисли като него.
Думи за българските музикални фенове и читателите на provo.bg?
Каня ги в Порета, сигурен съм, че ще искат да се върнат и на следващата година!
Изразяваме специалните си благодарности на Стилиян Ангелов и лейбълa му Love & Happiness Music за промотирането на Porretta Soul Festival в България и съдействието му за интервюто с Грациано Улиани, както и на Юлияна Ганчева за превода.
