Преди двадесет и девет години Коста Костов тръгва от Варна към Германия без да знае какво му предстои. За своя „щаб квартира си” си намира чудесен и пълен с будни млади хора град разположен на брега на Рейн. През средата на 90-те Кьолн е не само медийна столица на страната, но и място, в което субкултурите се чувстват в свои води. Меломан с първи успешни опити в диджействането, Коста поема по каменистия път на журналистиката. Музикалният лейбъл Балкан експрес, който той основава през 2004 година, бързо събира почитатели не само в Кьолн, но и в цяла Германия. Как всъщност съдбата свързва две наглед толкова различни сфери, като диджействането и кулинарията в едно. Коста се усмихва и потъва в спомени: „Вече работех като журналист на свободна практика за радио Cosmo, тогава Funkhaus Europa, главно за музикалната редакция, организирах и месечното парти в Кьолн и Дортмунд. Заради това, а и покрай моите вечери на Балкан Експрес, диджействах и пътувах много. Направи ми впечатление, че когато се срещах с талантливи диджеи и музиканти, повечето от тях бяха добри готвачи. Като че ли готвенето и ремиксирането не са толкова различни като процеси. Инспираран от тази идея, захванах с един подкаст, в който канех музиканти и диджеи да си готвим и говорим за музика и гозби. След време го предложих в по-кратък формат в радиото. Беше прието много добре от публиката и разширих кръга от гости, така че не само музиканти и диджеи да участват!”. Вече седем години предаването му „Der Vorkosta“ е в ефир четири пъти в седмицата. Всяко новo издание Коста представя една национална или регионална кухня. Интересуват го истории, свързани с храна, готвене, техники на приготвяне, продукти, ритуали, но най-вече вкусове и аромати. Българският диджей си говори с най-различни хора от цял свят, но също една част от тях емигранти в Германия. Всеки събеседник носи любими рецепти, разказва истори, припомня си ухания от своето детство. Връзката с миналото е свързана с ароматите идващи от кухнята, твърди Коста. Спомените на гостите му се отключват чрез любимите им гозби. „Толкова е приятно човек от друга култура да ти сподели на какво мирише делничният пазар, около който е израснал или какво си хапва първо, когато се прибере в родината си. С Форкоста се пътува далеч, без да се качваш на самолет, влак или автобус. Много съм щастлив да откривам нови вкусове, да опитвам невероятни неща, но най-вече ми е драго за всичките приятелства и познанства по цял свят. Защото нито местата, нито храната са същите без хората, които те обграждат в този момент”, категоричен е най-популарният в Германия диджей-кулинар. Тук няма как да не го попитам как му понасят местните ястия. Това не е любимата тема на Коста, но той все пак я подхваща с важното уточнение: „Немската кухня трудно ще ме превземе. В нашия регион има малко неща, които ми харесват. В Швабия, в южна Германия, обаче имат страхотни оригинални рецепти – картофена салата с пресни краставички, без майонеза, а с винегрет. Много по-лека! Идеална към един хубав телешки шницел, паниран и изпържен в мас. И собствена рецепта за дребна паста имат, Spätzle се казва. С разтопено сирене отгоре, непременно го опитайте ако ви се отдаде възможност!”. По думите на Коста мусаката и таратора са най-добрите посланници на бългрската кухня по света, но има още с какво да изненадаме чужденците. „Нашите продукти са уникални – сирене, кисело мляко… В Мексико на бактерията с която правят кисело мляко й викат bulgaro. Нещо, което пък ме стресна в Ресифи, град на Атлантическия бряг в Бразилия, беше tarta bulgara, нещо като торта Гараш, но с много шоколад. Попитах, защо се казва така. Защото е брутална! (откъм школад). Гозбите ни много си приличат с тези на наши балкански съседи. И все пак си мисля, с нашите баници и всякакви бабини рецепти за печива, можем гордо да крачим гастрономично из света”. Предлагам на Коста да излезем от регионалното и да навлезем в глобалното. Кухнята на бъдещето според него ще е свързана с човешкото здраве – по-малки количества, но по-качествена храна. „Био продуктите продължават да са централна тема. Веган пицарии и ресторанти в Германия се отварят постоянно. За мен е по-важно, че има движение към повече локални продукти, интересни стари рецепти и голямата тема за ферментацията. Кимчи, кисело зеле, квас, домашна бирария, сирене и кисело мляко… ферментацията е навсякъде и все повече хора се интересуват от нея. Спред мен също ще има по-простичка кухня. Миналата година на един остров с 50 жители в Естония срещнах забележителна готвачка. На 40 години решава да започне кулинарно обучение, на 44 вече е шеф, в очакване на първата си Мишелин звезда. Захвърля всичко и идва на този остров, отваря ресторантче с 20 места. Направи ми страхотна риба със събрани от нея в гората – див чесън, синапено семе и кимион”. И понеже Коста е пътуващ човек, подхващаме актуалната през последните няколко годни тема за стрийт храната. Диджеят-кулинар изведнъж оживява: „Мексико е раят за стрийт храна! И като качество, и като обслужване, и като техники на приготвяне… Такос на всеки ъгъл е ясно, но прясно обелено манго на пръчка със сол, лимон и чили поръсено – любимо! Тлаюдас, 50 см диаметър тортия, изпечена на жар, сгъната на 4, пълнена с гуакамоле, сирене и каквото месо искаш – това е специалитет в Оахака, Южно Мексико. Сервира се винаги след 20 часа вечерта. Мексиканците са много стриктни със стрийт храната. Такос за закуска само до 11, тортас, огромни сандвичи – между 12 и 18 часа и специални такос с месо от 18… Няма ден и час на деня, в който да не можеш да хапнеш вкусно в Мексико на улицата”. Коста е имал диджей сетове в едни от най-големите музикални фестивали в Латинска Америка, а Бразилия му е като трета родина, след България и Германия. Бразилските му домакини са и големи чревоугодници. „Когато съм там, гледам да се похваля винаги с някоя българска гозба. Една година в Бразилия направих Мусака Тур. Всеки град където диджействах, готвих по една мусака. Моите домакини пък ме радват, когато готвят регионални специалитети, водят ме по пазари или техни любими места за хаване. На пазарите е най-шарено и вкусно! Първият ми пазар в Бразилия беше Feira do açaí в Белем, северна Бразилия на делтата на Амазонка. След парти, в 4-5 часа сутринта кипи живот… тук планини асаи, там барбекю риба или месо на шишчета и навсякъде звучи ламбада, хората си танцуват по двойки. Тогава и разбрах, че ламбада идва от Белем. В цяла южна Америка те канят на чураскос барбекю. В Бразилия неделята винаги е посветена на фейжоада, тежка супа от черен боб, свинско и наденица. И докато си ври супата, всички танцуват самба и пеят. Подобен ритуал има и в Колумбия, на остров Сан Андрес, където се готви рондон, пак супа с 3 вида месо, кокос, юка и други кореноплодни, придружено от множество и различни перкусивни ритми, свирени на живо. Така че, храната и музиката ми се случват в повечето случаи вкупом!”. След екзотичните истории от Латинска Америка, връщам Коста в родна Варна и ароматите от неговото детство. Нека уточня нещо важно – в Североизточна България, бабите се наричат – маминки и понеже готвят много вкусно, са на кулинарен пиадестал. „Нищо не може да замени вкусът и уханието на печен пипер, на баницата на маминка или на доматите на майка. Солено маринования паламуд, както татко го правеше, е един много любим вкус. Лично извадените миди, на тенекия. Лефер на скара! А, от маминка се научих да правя хайвер салата. Майсторка на пропорциите беше тя. И сега през лятото в Германия, всяка седмица в къщи се прави печен пипер, маринован с дафинов лист и чер пипер. Мусака или гювеч, когато идват приятели”. Любимото кулинарно увлечение на Коста оставяме за самия финал – негово величество хляба. „Вече четири години съм в плен на хляба. Прявя го с квас, става доста по различен от този с мая например. Знам, че квасът е на мода, но пък такава мода има смисъл. Да направиш хляб само с брашно, вода и сол е предизвикателство. Истински вкусен и полезен хляб! В началото се учиш, правиш грешки. Осъзнаваш колко важни са тези малко продукти, които ползваш. Започваш да търсиш определени брашна, да посещаваш мелници, да споделяш и обсъждаш хлябовете си със съратници в интернет. Инспирира ме и фактът, че всеки хляб с квас е различен, в зависимост от ферментацията, която е доста по-дълга от тази с мая. Правенето на хляб ме научи да съм по-търпелив”, констатира диджей Коста, а на лицето му грейва по детски чиста усмивка. И ако го срещнете в морската столица, по улиците или на плажа, съвсем спокойно можете да го питате за някоя варненска рецепта. Със сигурност ще е много вкусна, а и доста музикална!
