Юри Де Кастро е роден на 9 юли 1988 г. в Рио Де Женейро, учи Журналистика във FAAP – Fundação Armando Alvares Penteado и понастоящем живее в Сао Пауло.
Признавам честно, че за първи път се заинтересувах от българската музика, когато от PROVO ме помолиха да разкажа за бразилската музика на читателите на списанието. Оттук нататък нещата последваха своя ход…
Ако някой ме накара да прочета материал за българската музика, не мога да се концентрирам единствено върху певци и банди, които взимат участие във фестивали като Евровизия, нали? Все пак трябва да си призная моя “туристически” вкус, относно нашите бразилски трансгрерсорски артисти… И така, аз реших, че днешна Бразилия може да предложи много повече, от това, което философията на суетата определя. Но може донякъде да се доближа и до клишето… Представете си как бразилската самба и религията се преплитат, колко приятен е този звук за ухото! Това резонира в една от най-значителните демонстрации на рок, композиран от млади хора в Бразилия! Рок, който не цели да възвеличае техния живот, нито пък е класически рок, който възпява градската действителност.
Групата Мета Мета се формира в Сао Пауло, създавайки един от най-иновативните и богати видове съвременна музика в Бразилия. Типична картина на техните концерти са тълпи от фенове, танцуващи почти в транс под звуците на китарата на Кико Динучи, саксофона и флейтата на Тиаго Франс и хипнотизиращия глас на Жукара Маркал.
Техният първи албум намира място почти във всички местни топ класации. В края на 2012, албумът им “Метал-Метал” вече е без конкуренция, но успехът на групата все още остава само в границата на родината им. Населението на Брязилия са предимно Католици и малка част Протестанти. Традициите са на почит. Трудно е да се приеме това музикално трио, което смесва португалския език с Йоруба, диалект характерен за населението на южна Сахара. За жалост, голяма част от бразилците все още свързват мистицизма на африканската култура и наследство с черната магия и вуду.
Мета Мета, според мен, е най-значимата група в Бразилия в момента, а дори и в цяла Латинска Америка. Феновете реализираха това дори още преди да се появи култовият албум “Метал Метал”, чието заглавие идва от шумотевицата, която триото вдига на сцената в комбинация с името им. Но с появата именно на този албум, сякаш нещата се избистриха!
Кико Динучи се посвещава на създаването на нови и неповторими акорди със своята китара, Тиаго Франс все по-агресивно надува саксофона, а Жукара Маркал загубва мекотата на гласа си, давайки израз на нещо, което врзивява ума…
“Не си позволяваме да сме меки в звученето си. Не желаем да бъдем наричани “нежни”, споделя вокалистът на групата. “Няма справедливост, ако страдаме. Няма справедливост, ако се страхуваме”, пее Маркал в песента “Оба Ина”, от първия им албум. ” Едно тяло не може да понесе толкова много страст. Кръвта се стопля, достигаш апогея…” С други думи Мета Мета пеят за неща, различни от тези, от които се интересуват тинейджърите в Бразилия.
Мета Мета пеят за любовта и омразата и ги превръщат в храна за душата. Но преди всичко, това е рок енд рол.
Как се чувствате след прочетеното: объркани, провокирани!? Това е целта!
Може да свалите “Метал Метал”: www.kikodinucci.com.br
