„Протестиращият човек е красив!“, възкликна писателят Георги Господинов, за да изрази онова особено чувство, което обзема всеки, отишъл на площада, за да поиска повече морал в политиката, край на задкулисните игрички и мафиотските сделки.
Всъщност той преобрази предишна своя популярна мисъл: „Четящият човек е красив“. Двете определения са неразривно свързани. Но това не беше разбрано от противниците на протеста и те започнаха да сипят обвинения. Критиците веднага видяха опит за разделение на нацията и сами започнаха гневно да отделят едните от другите – това бил протестът на богатите от юни, а не на бедните от февруари, на интелигентните, на красивите. А кой щял да потърси правата на истински онеправданите?… и т.н.
Господинов отговори на своите критици спокойно и мъдро, прати ги да почетат: “Добре е да се прави разлика между буквален и преносен смисъл. Не търсете раздяла в протеста там, където я няма. “Протестиращият човек е красив. И смислен” не изключва никого, нито означава, че “Красивият човек е протестиращ”. И не се отнася към лукса, лифтинга и пластичната хирургия. Не така елементарно, защото това тъкмо е изключващо мислене. Красивото е и етическа категория, не просто естетическа. Другото е Пеевски. Повече вж. у Бродски и Збигнев Херберт, “Силата на вкуса”. За силата на вкуса става дума. Ама все си мисля, че е ясно. ”
Освен да се обърнат към тези автори, критиците на протеста би трябвало да почетат и да вникнат в произведения от Оруел например.
Всъщност стана ясно, че някои от застъпниците на правителството или т. нар. „контрапротестиращи“ не са прочели нито една книга в живота си и дори се гордеят с това. („Който върви по стъпките на другите, не оставя следа. Аз затова не съм прочел нито една книга”, призна след срещата с премиера Пламен Орешарски в Министерски съвет Бисер Миланов – Петното“ 09.08.2013г.)
За тези хора ще остане непонятен плакатът от протеста, който гласи: 2+2=5, обяснявано от прасе с вратовръзка, символ на властта.
Във „Фермата на животните“ от Оруел демократично избраната свиня се оказва много по-голям тиранин от прогонения в името на общото благо човек. И това прасе засипва с лъжи обитателите на фермата, като всеки ден си противоречи, за да защити своите интереси. А в „1984“ хората са принуждавани да вярват в уравнението 2+2=5, без да имат право на други размишления. Ако всички вярват в лъжата, нима тя не става истина?…
Но за четящите, за протестиращите, за „красивите“ не е нужно да се обяснява. Те си обещават този път да не са толкова глупави и инертни, да виждат отвъд лъжливите обяснения, да настояват за отговорно и разумно управление.
Все пак за тези, които не искат да четат, мога да препоръчам филма „Земя на слепци“ (Land of the Blind, 2006), където добре е описан механизмът на диктатурите. Там се казва: „Ако от изборите наистина зависеше нещо, щяха да са забранени“ – горчива препратка към съмненията за прозрачното провеждане на почти всички избори у нас. А и по света. Но има и една още по-тревожна реплика: „Революцията изяжда децата си“. Дано този път да избегнем подобен обрат.
Татяна Чохаджиева е журналист и любител фотограф, повече за и от нея на http://tatyana-photography.blogspot.com/ както и на https://www.facebook.com/TatyanaPhotography
