Цветелина Орешкова: Протестирам срещу лъжата, че живеем в свободна и демократична държава!

Цветелина Орешкова е завършила Педагогика в СУ “Св. Климент Охридски”, а към момента  е отдадена основно на отглеждането на децата. Активно участва в живота на родителския кооператив, посещаван от по-голямото им дете. Омъжена е за Иво Орешков – художник по образование, сватбен фотограф по призвание в “Балевски фотография” – сватбена фотография за хора с отношение. Иво изгубва осем години от живота си  в блатото на наркотиците, за да открие преди 14 години вярата и истинското щастие. Днес помага на наркозависими да последват неговия път. През последните близо два месеца Цветелина и Иво заедно с двете си деца могат да бъдат забелязани много често сред протестиращите по софийските улици.

Мнението ти за продължаващите вече месец и половина протести? 

Протестите са нещо много ценно, както за мен, така и предполагам за повечето хора, които са там всяка вечер. Преди „първото назначение” интересът ми към политиката на новото правителство бе на ниво обща култура, въпреки че в мен стоеше подозрението, че „тези най-яко ще се омажат”. Никога не съм се съмнявала, че има кръг от хора, които дърпат конците и че хората, които наричаме управляващи, не са истинските управляващи. Тези неща всеки ги знае, но като излезе новина или разкритие, всички се правим на много учудени, че еди-кой си министър е свързан с еди-кой си руски мафиот и ходят заедно на лов.

фото: Ивайло Захариев

Протестите ДАНСWithMe накараха много хора като мен, които са били по-скоро пасивни относно политиката, да вземат отношение,  да избистрят и защитят позицията си.

фото: Васил Гарнизов

Срещу какво протестираш?

Протестирам най-вече срещу лъжата, че живеем в свободна и демократична държава!

фото: Tatyana Photography

Можете да бъдете забелязани на протестите и семейно, мъжът ти е фотограф. По работа ли е там, солидарен е с теб или е съпричастен към  протестиращите?

Мъжът ми е сватбен фотограф, за който репортажната фотография е голяма страст, а участва в протестите, като протестиращ. Не е нает от някоя агенция или новинарски сайт. Като цяло, всичко в живота ни се върти около фотоапарата. Както той обича да казва: „Ако няма снимка от даден момент, значи този момент не се е състоял.” Това, че снима през по-голямата част от времето на протестите, е просто защото това е неговият по-добър начин да говори.

Мнозина негодуват срещу присъствието на деца на протестите, като изтъкват най-различни причини за това. Какви са твоите мотиви, виждаме те и с двете ви деца, едното от които е още бебе?

Мотиви нямам, нямаме и баби и дядовци, на които да оставим децата. Но като цяло, аз не виждам толкова грандиозен проблем, какъвто бе изкаран от политиците. Камъни и павета не летят, не стоим до „малките часове”, държим се здраво за ръка.

Протестите на моменти ескалираха, не те ли е страх, че могат пострадат?

фото: Диди Стефанова

Вечерта на 23 юли бяхме зад Парламента, до св.Ал. Невски. Стояхме съвсем близо до огражденията, тъй като ситуацията бе по-скоро спокойна. Когато видяхме, че нещата загрубяват се изтеглихме настрани и се скрихме в колата на нашите приятели Ивайло и Миряна Захариеви. Мисълта ни е винаги приоритетно за децата и по никакъв повод не бихме рискували сигурността им.

Навремето ни водеха по манифестации, сега водим децата си по протести. Мислиш ли, че поколенията преди нас страдат от повече предразсъдъци и въобще съзираш ли поколенчески конфликт?

Има конфликт, който не съм съвсем сигурна, че мога да нарека поколенчески, а по-скоро идеологически, тъй като виждам доста възрастни хора на площада, както и много млади хора на Бузлуджа. Аз лично водя вечен конфликт с бабите и дядо ми, които всячески се опитват да ме убедят в чистотата на Партията, но имам и познати млади хора, които са гласували на последните избори за БСП.

фото: Арслан Ахмедов

Категоризирането в случая не помага, както вече видяхме – ситите срещу гладните, умните срещу глупавите, старите срещу младите. За мен важното е, че (ще кажа клише) гражданското общество осъзнава силата си. Има хора, които и до днес например симпатизират на Сталин и Хитлер, но щом веднъж са изобличени злините им, доста по-трудно е да бъдат реабилитирани. Надявам се и тук да се случи същото с нечестните схеми. В последните седмици излезе информация, че в Румъния е забранено назначаването на бивши агенти на ДС в управленски позиции. Искрено се надявам и тук да се случи това!

Кога ще се отърсим от „скелетите в гардероба“?

Когато бъде изграден механизъм за прилагане на реална демокрация.

фото: Иван Чохаджиев