Цезар Пиментел е от Витория, Провинция Еспирито Санто, Бразилия. Завършва висше образование „Комуникации” и става професионален фотограф и художник. Има опит като арт директор в агенции за реклма и PR, както и в реномирана фотографска агенция. Използва средствата на фотографията по един по-различен начин: пресъздава истории, създава сценарии и след това снима. Неговата работа е силно повлияна от поезията и така наречената „маргинална бразилска култура”. Имал е самостоятелни изложби в Рио де Жанейро, Витория, София и Варна. Автор е на фотографиите към книгата „Meninos espirito-santenses: a nova identidade capixaba”. В момента работи над проект, наречен Ромарам, мултимедия обединяваща поезия, фотография, музика и видео арт.
– Кога и защо дойде в България и какви ти бяха първите впечатления?
Дойдох в България, защото жена ми е българка и семейството й живее тук. Съвсем нормално в началото всичко беше ново за мен, не знаех нито дума български. Започнах да уча азбуката и след 2 месеца вече успявах да прочитам различни неща на български. Влизах в магазините и си пазарувах сам и въпреки че на някои места искаха да ми помогнат като ми обясняват на английски или испански, аз държах да ми говорят само на български. Много заобичах българския език и сега, когато вече говоря по-добре, още повече го обичам, намирам го за много интересен и красив. За мен българския език е езикът на любовта,тъй като жена ми е българка, аз говоря езика заради нея – заради любовта. За пръв път дойдох в България пролетта на 2007 и изкарах цяло лято във Варна. Исках да направя нещо, някакъв малък проект и реших да снимам. На плажа видях един дядо с шапка-кораб от вестник и това много силно ми напомни за Бразилия, за детството ми, когато си правехме такива шапки. Тогава пожелах да видя България през очите на българина, затова и по-късно кръстих изложбата си – “България, която моите очи искат да видят”.
– Каква я видя тогава и каква я намираш сега, виждаш ли промяна?
Аз искам да видя България такава, каквато Вие я виждате във вашите представи. За съжаление обаче много българи не отварят очи за красотите на страната, България е невероятно красива страна, с 4 сезона, с планини, реки, море, с вкусни плодове и с най-вкусните домати на света. Искам да видя една България с по-добри условия за живот, пълна с щастливи хора, в която да се родят децата ми и в която да се пенсионирам…
– Какви прилики намираш между България и Бразилия?
Бразилия също е много красива страна, топла страна, но в България има нещо, което е много специфично и го няма на друго място. Бразилия е страна с много ресурси, но трябват много години и много инвестиции в култура и образование. За съжаление си приличаме и по някои лоши неща, като високите нива на корупция.
– Посоката, която според теб трябва да следваме в развитието си?
България е много добре разположена географски и трябва да стане “вратата” на Турция и Китай (Азия) за Европа. Другото много важно нещо, което България трябва да направи е възможно най-бързо да вземе мерки за да задържи талантливите си млади хора, защото те са бъдещето й.
– Какво ни пречи?
Слушате как чужденци говорят лошо за България и нищо не казвате! България има много проблеми, но е вашата страна и вие трябва да казвате: “НЕ! Не можеш да говориш така за моята страна”. Аз също понякога, когато съм стресиран изказвам негативни мнения за България и до сега само един човек, моя тъст – Проф. Пилев ми е казал, че нямам право да говоря така за България. Вече гледам по-малко да приказвам и повече да действам, сам или с приятели да давам своя принос и да помагам с каквото мога… Трудно е, но проблеми има навсякъде, но при всички случаи трябва да си патриот – винаги! Другото нещо, което според мен пречи най-много е корупцията.
– На кои места в България си бил?
Бил съм във Варна, София, Велико Търново, в Родопите. Много ми хареса Дряново, градчето е малко, много красиво и ми прилича на кинодекор от филм. Две от снимките, които използвах в изложбата ми са от Дряново и то стана известно вече и в Бразилия.
– Къде ти харесва най-много?
Много харесвам Варна, въпреки 1000 неразрешени проблеми в града и поредния мандат на вечния им кмет, който не дава път на младите, които искат и могат да направят града си толкова красив, колкото заслужава да бъде. Сигурен съм обаче, че това е въпрос на време, все някога Варна ще стане това, което заслужава да бъде. Нужно е обаче младите хора да са по-активни и да работят за града си въпреки политиците. В момента Варна не е добра реклама, с лоша инфраструктура, привлича малко и не добри туристи. За момента виждам, че София “диша”, правят се инвестиции в метро, има екотаксита, много нови арт-галерии и пространства в хубави малки улички и много други неща, които помагат за изграждане на лицето на града, личи си, че сега сърцето й бие бързо.
– Какво те вдъхновява?
Преди години ме вдъхновяваха хората, просто като ги гледам и ми идваха идеи. В последно време обаче все по-рядко се случва. Слушам много музика, тя ми дава идеи. Бразилската музика е голяма чаша от която пия… вино, може би е вярно, това, което казва бащата на жена ми, че виното е кръвта на поета. Обичам и да чета, хубавите книги също ме вдъхновяват. Много ме вдъхновява природата, обичам да слушам птиците, морето, а най-силно се вдъхновявам, когато се събудя сутрин и видя жена ми до мен.
– Къде те намираме в момента?
В момента съм във Витория, вкъщи, слушам Теодосий, “моята песен” Yunus Emre и работя, наближава карнавалът…
– В какво вярваш?
Всеки ден в различни неща, аз не съм религиозен. Вярвам в живота, в жена ми, в семейството, в приятелите, в чистото изкуство, вярвам, че парите не са всичко…
– Мечтата ти?
Мечтая да живея в България, в една хубава България, искам да си направя ателието си в България, работя за това да съм с приятелите си и заедно да спомогнем за развитието на страната. Аз съм бразилец, но сърцето ми е българско, наистина!
– Посланието ти за читателите на PROVO?
Четете PROVO, защото PROVO е мечта, идеал, който обединява и аз съм щастлив, че участвам в този проект. Сърдечни поздрави от Бразилия!
www.cesarpimentel.com
