Доц. д-р Владислав Попов е роден в гр. Кърджали през август 1967 г. Между 1987 и 1990 г. започва образованието си в Тимирязевска селскостопанска академия – Москва. Впоследствие се дипломира във Висш селскостопански институт – Пловдив като агроинженер Растителна защита и специализация по агроекология. Защитил е магистърска степен по екологично земеделие в Аграрния университет – Вагенинген, Холандия върху екологични фермерски системи. От август 2001 до октомври 2005 г. е бил редовен докторант в Университета на Западен Сидни, Австралия, Колеж по околна среда среда и земеделие. От 1996 г. работи в Катедра “Агроекология”, като от 2006 г. е доцент в катедрата и преподавател в областта на “Основи на биологичното земеделие”, “Замърсяване на почвите и въздействие върху екосистемите”, “Агроекология”, “Екологично фермерство”. През 2006 г. е назначен за директор на Агроекологичен център в Аграрния университет в Пловдив и като такъв организира и извежда научно-приложни проекти и програми, участва активно и в обучението на фермери, агрономи и специалисти в прилагане на методите и практиките на биологичното и устойчивото земеделие, опазване на околната среда, интегрираното селско развитие и др. Оценител на научни проекти по 7-ма Рамкова програма на Европейската комисия, автор на учебник за студентите в специалност “Биологично земеделие” на Аграрен университет, член е на няколко международни организации и на екологичната мрежа на Фондация “Авалон” – Холандия, координатор по биоземеделие на проекта “Новото тракийско злато”, който се осъществява в Източните Родопи.
Източните Родопи са приютили едни от най-големите богатства на Европа, както някога са приютявали траките и техните златни съкровища. Български природозащитни организации са потърсили помощ от холандските фондации АРК Натура и Авалон за създаване на нов икономически модел, основан на съчетаването на свободното пашуване на животните (диви и одомашени) в естествена природна среда, развитие на биологично земеделие и алтернативни форми на туризъм. Така всъщност възниква проекта “Новото злато на Тракия” и благодарение на неговата експертна и финансова помощ на 23 май 2013 в с. Кондово, Община Ивайловград бе открита първата биотаханджийница в България – Биотера – Ивайловград ООД.
Предисторията: През 2010 г. група задружни земеделци от района на Ивайловград са консултирани по въпросите на биологичното отглеждане на зърнено-житни култури и сусам от доц. Попов. През 2012 г. проект “Новото тракийско злато” (НТЗ) предоставя машини за обработка на почвата за справяне с плевелите и комбайн за подобряване качеството на реколтата. По-късно групата земеделци регистрира ООД с цел коопериране и добавяне на стойност към земеделската си продукция и НТЗ отново ги подпомага с оборудване за преработка на сусам в тахан. Така възниква Биотера-Ивайловград ООД, демонстриращ съвременен модел за развитие на биологичното земеделие и преработка в селски район на България.
Произвеждат и преработват рапица и слънчоглед, след което го преработват в кюспе, паста, тахан. Така завъртат цикъла от производство до преработка и след това на пазара. Българската биотаханджийница произвежда сертифициран биотахан на една разумна цена, което дава възможност на производителите да получат материално и морално удовлетворение от труда си.
Двете преработвателни машини, пекарна за изпичане, екструдер, в който влизат печените семена и където камъни стриват и произвеждат маслото имат много голям капацитет, могат да произвеждат по 100 кг. тахан на ден, могат да преработват и да добиват паста и от други маслодайни култури. Таханджийницата може да се ползва и от други производители, които не са свързани с проекта, но има изрично условие, че добивът на биотахан ще е с предимство.
Биотахана ще се предлага на пазара под етикет „Новото тракийско злато”. Логото е регистрирано в Холандия, слоганите са и на български и на английски език. Марката може да бъде давана срещу определени условия, независимо дали става дума за сладко, мед или конфитюр. Изискването е да са биосертифицирани или поне да са в процес на сертификация. В района площите от био сусам и зърнено-житни култури са не по-малко от 1500 дка. Редуват се със зърнено-житни, защото ако този сеитбооборот не се прави, добива на сусама пада с 50% . Площите с лимец, спелта, сусам, както и продукти, преработени от лимец и зърнено-житни предстои да бъдат увеличени.
Как се развива секторът биоземеделие в България?
Биоземеделието се развива с бързи темпове, като за последните 3 години ръстът е с повече от 5 пъти в сравнение с началото на 2010 г. Площите с култивирани растения се увеличават ежегодно, повече от 2600 души био-оператори работят в сектора. България притежава необходимите условия за по-бързо и по-широко развитие на биоземеделието – разнообразие на природните ресурси, незамърсена земя, подходящ климат, регламентирана нормативна уредба. Но, биологичното земеделие като начин на производство, щадящ околната среда, може и трябва да се практикува в определени райони с подходящи агроекологични условия. Съществува и една постоянна подкрепа от страна на държавата в лицето на Министерство на земеделието и храните (МЗХ). Създаде се единна нормативна база за биорастениевъдство и биоживотновъдство, както и установяване на сертификационна система в България. МЗХ помага и за популяризирането на българските биопродукти в страната и чужбина. Разплащателна агенция и нейните експерти придобиха опит и много по-бързо обработват документите за кандидатстване за субсидиране на сектора по мярка 214 на ПРСР. Интересът на бизнеса също нарасна в последните 3–4 години, защото фирмите осъзнаха, че тази нова ниша на пазарите предизвиква интереса на потребителите.
Кои са основните проблеми, които стоят пред българските биоземеделци?
Основните проблеми са свързани с почти всички “играчи” в маркетинговата верига на биопродуктите:
1. Култивираните площи с биокултури са малко и разпокъсани, повече се разчита на естествени находища на диворастящи билки, плодове, гъби и др., както и декларираните естествени пасища и ливади за изхранване на животните.
2. С увеличаването на броя на биопроизводителите на преден план излиза реализацията на биопродукцията. Но много голям процент от биосуровината се експортира извън страната главно към напредналите страни на ЕС. И то само когато производителят е изградил съответните собствени контакти с европейските търговци или използва такива на български биотърговци.
3. Веригата се къса, не се достига до краен (преработен) местен продукт и така в страната се продават много малко български биопродукти като асортимент.
4. Има търсене от страна на магазини, ресторанти и търговци, но те или искат постоянно снабдяване, което рядко им се осигурява от производителите, или са принудени да използват скъпи вносни биопродукти и пакетирани храни.
Тук, заедно с МЗХ, научните институти и организации, НПО и други трябва да се намери такава формула, че да се покаже очаквания ефект от насищането на пазара с родна био-суровина. Да се покаже на агробизнеса в България, че биопродуктите и биохраните имат своята маркетингова ниша, че има потенциал за реализиране на по-високи печалби, и така по естествен начин ще се увеличи преработката и вътрешната търговия с био-продукти. Да се тръгне по цялата маркетингова верига, да се привлекат крупни биоинвеститори от развитите европейски страни. Защото и сега пазарът на билки и лекарствени растения, пшеница, лимец, грозде, вино, и други продукти за страни като Германия например, е практически неограничен. Да се намерят финансови механизми за стимулиране на кооперации и сдружения на био-производители с цел обща преработка и маркетинг. Или стимулиране на био-фермери, способни да докажат, че реално опазват околната среда в земеделието, чрез напр. допълнителна субсидия за опазване на агро-биоразнообразието от местни видове и сортове растения, животни, птици, насекоми, бозайници и др.
Най-важните решения, ако сте Министър на Земеделието?
Създаване на механизми и организационна структура за максимално оползотворяване на Еврофондовете в областта на земеделието.
Подкрепа на дребните и средни земеделски стопани и животновъди (специално и в сектора био-земеделие), за да се стимулира тяхното оставане, работа и живот в селските райони.
Осигуряване на финансов ресурс за установяването и оперирането на поне 2-3 борси за био-продукти и храни в страната.
Повече информация и връзка с проекта “Новото тракийско злато” можете да получите на: http://newthraciangold.eu/
