PROVO Magazine

Хавел и ъндърграунда

Голяма част от народа го обичаше, мнозина пазят завета му и са малко тези, които си разрешават да оспорват неговата значимост за новата история на нашата страна и неговия принос за ъндърграунд сцената. Става дума, естествено, за безсмъртния, въпреки че вече не между живите, Вацлав Хавел.
Ако днес в България излиза “Властта на безвластните” на Вацлав Хавел, негово основно есе за посттоталитарното общество, което ни представя Хавел като личност – философ, добре е тук да си припомним и един негов друг аспект, а именно неговото участие на културната сцена, особено в ъндърграунда.
Културният ъндърграунд нямаше да бъде това, което е, ако не беше Хавел, който доказа, че в oбществото този жанр заема важно място, защото дава възможност на хората, техните мисли и усещания да се ориентират във всички възможни посоки без страх от критиката на режима. Не съществуват граници, не съществува никакъв добър или лош път. А именно обратното, каквото и да разширява нашите хоризонти се брои и е добре дошло (ако не ограничава някого). Този подход към битието обаче не се харесва на всеки… най вече не на политическия режим!
Ъндърграундът бе типичен със своя индивидуализъм, с нежеланието да бъдат търсени компромиси с режима, имаше желанието да твори изцяло свободно и без лимити и конвенции.
Водещата фигура и бащата на чешкия ъндърграунд Иван Мартин Йироус Трефне обобщи, че „Ъндърграундът е духовна позиция на интелектуалците и хората на изкуството, които се разграничават съзнателно и критично спрямо света, в който живеят.“ Артистите на ъндърграунда творяха с хипербола и ирония, бе им близка гротеската, хумора и преувеличаването. Той се развиваше се постепенно. Първо се появи в литературна форма, но скоро се разпростря и върху изобразителното изкуство и музикалната сцена. Неговите представители често бяха мишена на полицейски преследвания.
Като представител на ъндърграунда Хавел има уникална позиция, в която се съчетават неговата роля на драматург и дисидент, но същевременно и на първия поскомунистически президент. Тази привилегия не притежаваше никой друг и Хавел успяваше да я използва много добре. Та нали именно неговото участие в ъндърграунд сцената значително повлия върху неговата по-късна политическа кариера и начин на мислене.
Именно желанието на Хавел да чува другите и неговото един вид бунтовничество бяха типични негови черти, за които не се срамуваше, а всъщност нямаше и от какво. Хавел чрез подкрепата и увлечението си по ъндърграунд културната сцена със собствения си пример показваше, че индивидуалността е ключова за развитието на интелектуалната и стойностната основа на всяко общество. Не е нужно за всяка цена да се опитваме да ги разбираме, но трябва да се цени разнообразието на мненията. Хавел просто умееше да приема мненията на другите, независимо от това дали бе съгласен с тях или не. На множество сегашни политици това свойство липсва изцяло.
Представителите на ъндърграунда прекарваха часове в кафенета, дискутираха, вдъхновяха се от драмата на абсурда, твърдо критикуваха режима и атмосферата на техните събития беше незаменима. Хавел бе посветен в света на ъндърграунда от Иван М. Йироус, който му представи творчеството на групата Plastic People of the Universe, на която скоро Хавел стана не свирещ член. В периода, когато членовете на тази група и хората от тяхното обкръжение бяха арестувани, Хавел положи невиждани усилия за борба с този акт на безправие и активира значима част на интелектуалния дисидент, включително представителите от чужбина. Освен Plastic People of the Universe на ъндърграунд сцената остави значима следа и групата DG 307, чието наименование разкрива психиатрична диагноза, благодарение на която младите хора можеха да избегнат задължителната служба в армията, което се правеше масово. Групата DG 307 попадаше често в мерника на комунистическия режим, което кулминира с арестуването на основаващия член Павел Зайичек, който след пускането от ареста емигрира.
Арестуването на членовете на групите Plastic People of the Universe и DG 307 (Зайичек) бе проведено в един момент с идеята, че режимът ще се справи с чешкия ъндърграунд наведнъж и без особен интерес от страна на обществото и чужбина. Това обаче не стана, защото много хора, между тях и самия Хавел, дойдоха на помощ и застанаха на страната на музикантите. Режимът проумя, че толкова лесно няма да се получи, защото цялата ъндърграунд сцена обединява много силна солидарност, а още повече към подкрепата се присъединяваха и големи имена на тогавашната културна и литературна сцена като например писателят (и носител на нобелова награда за литература) Сайфърт или философът Паточка. Хавел и хората от неговото обкръжение отново доказаха, че може да бъде обединено уж необединимото и че при достатъчно воля властовият апарат е безпомощен. По този начин целият процес се превърна във фарс, който не постигна почти нищо от замислената цел и в много аспекти постигна по-скоро обратния ефект.
От онова време нямаше как да бъде оспорена взаимната връзка между дисидента и ъндърграунда. Хавел в отворено писмо до президента Хусак остро осъди комунистическата диктатура и чрез своите действия в подкрепа на Plastic People of the Universe и DG 307 изграждаше силни съюзи на колективно споделената свобода. Съпринадлежността и солидарността, възникнала от свързването с ъндърграунда даде възможност на Хавел да намери по-дълбок смисъл на нещата и за режима беше все по-трудно на активира действащи средства срещу този феномен.
Измежду най-значимите начинания на Хавел попада текста, осъждащ нарушаването на човешките права от страна на правителството, познат с понятието „Харта 77“. Хавел беше един от говорителите на тази гражданска инициатива и във връзка със своята активност около „Харта 77“ бе арестуван. Към черните моменти на живота на Хавел несъмнено принадлежи неговото арестуване и осъждане през 1977, когато бе наказан с четири и половина години затвор. По здравословни причини бе пуснат след няколко години и продължи активно да участва в дисидентското движение и живота на ъндърграунда.
По време на своя престой в затвора, обаче не се отказа от своята подкрепа на ъндърграунда, напротив продължаваше с нея и след своето освобождаване предоставяше пространство за провеждане на различни ъндърграунд събития, включително записването на концертния албум на Plastic People of the Universe с наименование „Пасха“ в неговата вила.
Ъндърграунд сцената беше взаимно свързана и неделима, всевъзможните идейни течения на конкретните участници се преплитаха и допълваха. Ако говорим за чешкия ъндърграунд, няма как да не споменем и така наречената „Кржижовницка школа на чистия хумор – без майтап“, което е група възникнала през шестдесетте години, към чиито почитатели принадлежи Иван М. Йироус, който въвлече Хавел в своя свят на ъндърграунда. Тази общност от хора държеше на един вид колективно душевно възраждане и тяхното поле за изява беше абсурдният хумор, но без наличието на никаква официална програма. Ставаше по-скоро дума за личности с обоснована обща позиция и мнения към времената и политическото устройство, в които живееха. Техните събития често бяха много спонтанни, а в техния хумор, в много случаи лишен от поанта, не беше толкова важно артистичното изразяване, а по-скоро съдържанието на философския аспект и възможността да се изразяват. Наименованието на Кржижовницката школа възникна според името на кръчмата, в която се събираха нейните почитатели, тоест кръчмата „U Křížovníků“, където имаше достатъчно пространство за контакт с останалите посетители. Сигурно няма да е изненада, че най-важното вдъхновение бе най-вече бирата. Трябва ба споменем, че неотдавна почина и вторият директор на Кржижовницката школа, художникът Ян Стеклик.
По онова време никой не предполагаше, че именно Вацлав Хавел веднъж ще застане на чело на нашата страна като президент и ще се превърне в световно значима личност със заслуга за падането на комунизма в тогавашна Чехословакия. И във функцията си на президент успяваше да свързва нещата по неочакван и изненадващ начин. Ще спомена посещението на групата Ролинг Стоунс в пражкия дворец Храдчани и техния подарък – осветлението на Испанската зала или организирането на изпълнението на Лу Рийд, члена на славните Велвет Ъндърграунд заедно с М. Хлавса, основна фигура в Plastic People в Белия дом.
Благодарение на своята креативност и упоритост успяваше да свърже дисиденсткото движение с ъндърграунда, и то въпреки това, че първоначално тези две линии не се пресичаха. Тази взаимна обвързаност прерасна в „Комитет за защита на несправедливо преследваните“ след това в „Харта 77“, която организираха и подписаха значими личности като например Паточка, Немец, Хавел, Вацулик и други. Професор Паточка за съжаление не преживя последвалите твърди разпити и неговото погребение се проведе в духа на антикомунистически отпор. Част от подписалите Харта 77 след кадифената революция от 1989 година се включиха в обществения живот и спомогнаха за развитието на дълго очаквана демокрация у нас.
Съществуваха, обаче, и такива, които се отказаха от своя подпис под Харта 77 от страх от режима. Не бива да се учудваме, за сегашното поколение тогавашният тормоз на режима с техния размер и форма са непредставими и абстрактни. Хавел и неговите „братя по оръжие“ (Лудвик Вацулик, Павел Ландовски, Зденек Урбанек и други) в своя стремеж да обърнат внимание върху нарушаването на човешките права не се спряха и благодарение на тяхната усърдна работа и постоянство успяха да направят нещо, което би било немислимо в повечето места по света. Падането на комунизма катапултира Хавел изцяло заслужено в предните линии на обществения живот, където той дойде с огромнa решимост да служи на демокрацията.
Само трудно някой може да си представи, че сегашния държавен глава би могъл да гради от подобни основи, както тогава Хавел. Нека си поставим въпроса какво място заема в днешния свят ъндърграунда, дали е необходим както беше необходим преди и дали би имал същото въздействие върху хората като преди години. Изглежда че днешната политическа ситуация не е наклонена към личности от вида на Хавел, които имат своите корени в ъндърграунда. Въпреки това, както впрочем каза Историкът М.С.Путна, всяка епоха и всяка култура се нуждаят от своя ъндърграунд, от своята общност от хора, които живеят, мислят и творят иначе, неразбираеми за мнозинството в обществото, провокативно, светотатствено… Та нали ъндърграундът за своето време и среда бяха и прокълнатите поети в Париж или битниците в Сан Франциско. Ъндърграундът е духовният предпазител (бушон) на всяко време, за да не се задави със сланина.
Нека се опитаме да вярваме, че не е дошъл края на дните и бъдещите върховни представители на държавата поне от части ще достигнат моралния образец – Хавел.

Текстът е прочетен от Томаш Шила на премиерата на книгата „Властта на безвластните“ от Вацлав Хавел, 27 ноември, 2017 г. Галерия “Академия”, Национална художествена академия.
Томаш Шила е дисидент и музикант от чешката рок група The Plastic People of the Universe. Близък приятел на Вацлав Хавел. От 1981 г. до 17.11.1989 г. развива активна, дълготрайна и постоянна антикомунистическа дейност, състояща се в разпространяване на издания и работа в рамките на „Движение за гражданска свобода“.

Facebook Comments
Споделете публикацията:

1 comment on “Хавел и ъндърграунда

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *