PROVO Magazine

Махмуд Даруиш – вторият Адам между пророците

Един от поетите на палестинската национална революция или поет на изгнанието и на изгубената родина. Съумял да улови в мрежа от тънки нюанси и самородни метафори превратностите в историческата и политическата съдба на своя народ, но в същото време не останал неподвластен и на вечните теми за любовта и самотата на твореца и неговия неравноделен път през света. Много редки са примерите в световната поетична история, когато поет или писател съумява, в пределите на своята творческа биография, да съедини в непротиворечиво и хомогенно цяло хронологията на своите интимни и най-съкровени преживявания и летописа на една човешка общност. Лирика и епос, изпепеляване и възкресение, „кафето на мама, милувката мамина..” и „минувачи в думи мимолетни”, призовани да си вървят, – в това е част от силата на големия палестински поет Махмуд Даруиш.

Махмуд Даруиш се ражда на 13 март 1941 г. в палестинското селце ал-Бируа в Западна Галилея, в семейството на бедни земеделци. След като през юни 1948 г. селцето е завладяно и унищожено от израелските сили, семейството бяга в Ливан. Година по-късно се завръща и се заселва в селцето Деир ал-Асад. Даруиш учи първоначално в гимназията на Кафр Йасиф, а по-късно се премества в Хайфа. Първата си книга „Птици без криле” той публикува, когато е на 19 години.

През 1970 г. Даруиш заминава за Москва, където учи една година, след което поема дългия път на емиграцията, първоначално в Египет, а впоследствие в Ливан, Тунис и Франция. В Кайро работи за ежедневника „Ал-Ахрам”, а в Бейрут е редактор на месечно издание, посветено на палестинската национална кауза. През 1973 г. се присъединява към Организацията за освобождение на Палестина, и поради тази причина получава забрана за пътувания до Израел. За периода си на изгнание извън родината Даруиш пише: „Изгнанието има множество имена и две лица: вътрешно и външно. Вътрешното изгнание е отчуждението на човека от собственото му общество и култура, дълбоко самовглъбяване заради различията между неговото гледище за света и за смисъла на собственото му съществуване от гледищата на другите, поради които той се усеща различен и чужд. В този случай изгнанието няма пространствени граници. То битува в душата, лишена от собствената й лична свобода на мислене и изразяване, поради насилието от страна на политическата власт или властта на традициите. Това се извършва в антипространството като дефиниция на изгнанието. Това се извършва вътре в отечеството.” И въпреки че през 1995 г. той получава разрешение да се засели в Рамалла, до края на живота си през 2008 г. се чувства като изгнаник.

През творческия път Махмуд Даруиш публикува над тридесет книги с поезия и осем книги с проза и публицистика, преведени на над 20 езика. Когато на 1 май 1965 г. младият поет рецитира поемата си „Карта за самоличност” пред многолюдна публика в Назарет, реакцията е спонтанна и неочаквана. Буквално за няколко дни повтарящият се мотив в поемата „Запиши: арабин съм” придобива огромна популярност сред палестинската общност и във всички арабски държави.  И в действителност темите за „самоличността” и „националната принадлежност” имат ключово значение за разбирането на неговото творчество. Но не само това… Поезията на Махмуд Даруиш е многопластова и носи послания поне на няколко равнища на човешкото възприятие. Дали в противен случай родината би била „да пийнеш майчиното си кафе, и жив и здрав да се завръщаш привечер…”, както пише той в друго свое стихотворение? Любовта към родината преминава през любовта към човека, към майката и любимата, „като малко кафене на улица за странници”,  та дори и през погледа към света и представите на онзи, който ти е отнел най-скъпото. Поради тази причина и съпротивата на твореца си е избрала не острието на меча, стоманата и огъня, а оръжието на поезия, която носи в нежната си, но твърда сплав на „фантазия за флейта” или „две маслини” посланията за човечност на култури и цивилизации отвъд настоящето. Съпротивата, бунтът за преображение на себе си и другите вървят по тънките разделителни линии на Ерусалим, между посланията на пророците, като „втори Адам”, в диалог с вражеските войни или в очакване на други варвари.

Няма да бъде пресилено, ако сравним достиженията на Махмуд Даруиш с поетичното наследство на големите ни национални поети Христо Ботев и Никола Вапцаров, и не само, за да го направим по-близък на българския читател или поради сходни мотиви в творчеството им. Според мен водещото в подобен необичаен на пръв поглед паралел е в способността на тези творци за вътрешно съ-преживяване и пресъздаване на тежненията на своя народ или общност. В процеса на съ-преживяване творецът се е слял напълно със своя народ и всеки един от този народ може да се самоопредели индивидуално чрез своя творец. Махмуд Даруиш, подобно на нашите български национални поети, участва активно в революционните движения на народа си, но прави и една не по-малко значима революция в поетичния език, използвайки до съвършенство възможностите на свободния стих. Само така той е в състояние не само да изрази личните си мисли и чувства, но и да придаде най-удачната форма на стремежа си към свобода. Защото истинският творец е и модерен пророк, в чиито думи собственият му народ живее истински, пълнокръвно и свободно.

Махмуд Даруиш е познат автор за знаещия и търсещ български читател. Само преди броени дни, на 12 март в НДК, бе представянето на второто допълнено издание на антологията с негови стихове в превод на поетите и преводачи Мая Ценова и Азиз Таш. Месец и половина по-рано, в рамките на близкоизточния филмов фестивал в София, се проведе и прожекцията на филма „Запиши: арабин съм” на младата режисьорка Ибтисам Мараана Менухин.

Винаги ще свързвам тези събития, освен всичко останало, най-малкото с един факт от поетичното наследство на Махмуд Даруиш: великолепните изпълнения по негови стихове на палестинската певица с български корен Мира Ауад. Може би това е случайно уловено впечатление, но, според мен, и то по свой начин съумява да докаже способността на истинския творец да достига чрез думите си до неподозирани места отвъд времето и пространството.

Филм за Махмуд Даруиш:

[ytube id=”lyPolGe-b3k”]

Facebook Comments

Автор и гост

Споделете публикацията:
Avatar

Росен Кукушев

Provo.bg е открита, свободна и независима медия. Целим да информираме своите читатели и да провокираме гражданското им самосъзнание, да пробудим народа от летаргията, да го извадим от бездействието, да го накараме да повярва, че заедно можем повече.

Вижте публикациите на този автор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *