PROVO Magazine

НЕ – ЛИЦА И СА – ЛИЦА

Лицата не са завинаги.

Във филм, който гледах наскоро, една жена бе обезобразена. И с амнезия. Пълна.

Най-добрият пластичен хирург в страната и няколко месеца възстановяване. Нова самоличност, ново лице. Името е различно. Челюстта, носът. Само погледът остава непроменен.

След време тя вече си спомня. Спомня си детството, първата целувка, всички грешки, всички щастия. Но себе си… поглежда се в огледалото и тя е и не е тя.

Рестартираш живота си, уж почваш отначало. И нещо променено е. И е това, което винаги си бил, което винаги другите са свързвали с теб. Лицето ти.

Мислела съм си как хората някога… Някога преди огледалата и всичко огледални повърхности.. Как са разпознавали себе си?… Минавам покрай спрян автомобил, витрина на магазин, полуотворен прозорец и се оглеждам… Излизам от вкъщи и няколко пъти се врътвам пред огледолото…

Са и не са завинаги.

Не помня лица.

Сещам се за онези детективски филми, в които хората описват лицето на убиеца, крадеца, изчезналата съпруга.

Дълъг прав нос, раздалечени очи, едното по-малко, малки ушни миди, зачервени бузи, тесни устни. Косата пада встрани, къдрава и несресана.

Гласът е трапчив с усещане за лятна вечер.

Лицето се появява на листа, разпространяват го по полицейските участъци.

Изгубен и намерен. Името е сменено. Лицето обаче остава.

Лицата са завинаги.

Хората около мен никога не променят лицата си. Не помня появяването на бръчките, следите на порастването и остаряването.

Не помня лица.

Така както фотографиите не помнят емоции.

Facebook Comments
Споделете публикацията:
Avatar

Яна Копчева

Provo.bg е открита, свободна и независима медия. Целим да информираме своите читатели и да провокираме гражданското им самосъзнание, да пробудим народа от летаргията, да го извадим от бездействието, да го накараме да повярва, че заедно можем повече.

Вижте публикациите на този автор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *