От 18-ти век германците и европейците искат да видят у гърците нещо, което те не са: писателят Никос Диму за идеализирането на антична Гърция, образа на врага в лицето на Германия и липсата на политически център.
Г-н Диму, Вие твърдите, че Гърция не е модерна, западна страна. Голяма грешка на Европа ли беше, че дълго време приемаше за вярно противоположното твърдение?
На запад битува твърдото убеждение, че ние, гърците, сме много повече европейци отколкото българите или сърбите, които населяват Балканите. Нашето минало ни е отредило особен статут. Съвременният грък би казал още: Ние измислихме Европа. В края на краищата името й произхожда от гръцкия език.
Сега обаче Западът е на път да коригира своята представа…
…и забелязва, че ние не отговаряме на неговите идеализирани представи. Впрочем смятам за особено иронично това, че именно германците са първите, които идеализират гърците през 18-ти век. Какъвто е случаят с Йохан Йоахим Винкелман. Впоследствие налагат тази доктрина и на останалите европейци.
Как смятате, че става това?
Бавария, начело с крал Ото, първият гръцки крал от династията Вителсбах (Отон I или Ото Фридрих Лудвиг фон Вителсбах /1815-1867/ – б. пр.), прави опит да реформира нашата страна. Искали са да направят от нас истински европейци и в същото време да бъдем равностойни наследници на нашите антични предци. Т.е. да бъдем също толкова умни, креативни и надарени с поетична дарба. Това ни е навредило. Не можеш да превърнеш обикновени балкански селяни, а повечето гърци по това време са били именно такива, в подобни същества. Гърция не е изживяла своя Ренесанс, своите Реформация и Просвещение. Всички тези епохи, които дават облика на европейската идентичност, са преминали покрай нас. За да изградят от нас западна нация, всичко е трябвало да бъде привнесено през 19-ти век.
Всичко?
Започва се със законите, които са внесени от Германия. Първият гръцки кодекс е бил превод на Гражданския кодекс на Германия. Бавария иска да ни превърне в германци (смее се). Институциите също са били привнесени. Всичко това ни е било чуждо, не се е зародило отвътре.
Какво е значение на това за днешната ситуация?
Гърция никога не съумява да се превърне в рационална, западна нация. Това е напълно естествено, тъй като никой не може да навакса цяло хилядолетие само за сто години. Но моето впечатление е, че кризата ни помага да се организираме по-добре.
Но отново има натиск отвън. Може ли да се стигне до обрат, ако промените се възприемат като наложени?
Нашата история на чужди зависимости действително ни е формирала. В древна Атина е имало полудемокрация, при която на жените, чужденците и робите е отказано избирателното право. Погледнато от тази перспектива цялата история на Гърция е била историята на страна, която е живяла в условията на авторитарно управление. Византия е била много авторитарна, турското владичество също. Тъй като винаги сме били управлявани по авторитарен начин, винаги сме били настроени срещу авторитета. Гърците са били родени опозиционери. Ние не притежаваме културата да се управляваме сами. Сега придобиваме тази култура чрез кризата.
Половината гърци търсят вината за кризата в чужбина.
В същото време някои гърци смятат сили като „Тройката” и Германия за виновни за състоянието на своята страна. В каква степен е застъпено разбирането за собствената отговорност?
Половината гърци приемат, че ние сами сме си виновни за нашето положение. Останалата половина търси отговорността извън Гърция. В най-безобидния вариант те изхождат от това, че чужденците не ни разбират и искат да ни превърнат в протестанти с присъщата им етика на капитализма. Ангела Меркел и Волфганг Шойбле, две имена, за които тук никак не обичат да се говори, искат да ни превърнат в германски роботи. Най-крайният вариант, теорията на конспирацията, изхожда от твърдението, че Северът иска да превърне Юга в източник на евтина работна ръка. Според друга теория, Гърция разполага с несметни богатства от природен газ и нефт, които чужденците искат да заграбят за себе си.
Защо образованите гърци вярват сериозно в подобни примитивни тези?
Защото в тази страна от много отдавна съществуват враждебност и недоверие към Запада. Левите сили и Църквата само ги разпалват още повече. Православната църква се е отделила от Римокатолическата църква още през 1030 година.
Това наистина е много отдавна…
…но оттогава Православната църква много последователно защитава твърдението, че Западът е наш враг. Десет години преди въстанието срещу турското владичество патриархът издава указ подобен на папските були, в който обявява не турския султан, а хората от Запада за врагове, които манипулират идеите за демокрация, равенство и свобода.
А враждебността на левицата към Запада?
Левицата загуби гражданската война в Гърция, но спечели войната на идеите. Всички клишета на комунистическата идеология, като затова, че богатството било грях, са се запазили в обществения дискурс. Представете си само: преди Коледа училищата в Северна Гърция бяха останали неотоплени, защото правителството не беше изпратило все още пари за гориво. Фондация Сорос искаше да дари гориво, но съюзите на родителите отклониха това предложение с голяма дандания, тъй като не искали „мръсно гориво”. Те предпочитат децата им да студуват. Това показва, че враждебността към Запада е станала дори още по-голяма в резултат на кризата.
И германците са особено недолюбвани…
…точно. Преди десет години те бяха най-обичаният народ, а сега са най-недолюбваните и изместиха американците. За левицата САЩ и Германия са само символи на капитализъм, империализъм и експлоатация.
Политическият център изчезва
Как се отразява враждебността към Запада на политическата класа в Гърция?
Хората, които водят преговорите със западните кредитори, са достатъчно умни и образовани, за да знаят, че тези идеи нямат никакво значение. Ако обаче искат да бъдат избрани, тогава трябва да твърдят пред народа, че нямат доверие на Запада.
Това ли е причина за ерозирането на политическия център в Гърция?
В действителност наблюдаваме катастрофалното изчезване на политическия център. Партията ПАСОК, т.е. левият Център, през изминалите 35 години беше доминираща сила, а в момента е разделена на стотици малки групи. През 2009 г. спечели 44 % от гласовете. По време на европейските и местните избори през май може да се радва, ако получи 4,4 %. Десницата също е разединена. И най-лошото е, че политиката има толкова лош имидж: никой не желае да се занимава с нея. Успешните хора си казват: За Бога, какво да правя в политиката?
Но има и примери на хора, които влизат в политиката, защото не могат да гледат безучастно мизерията…
…и тяхното положение е сходно на хора, които искат да учредят партия срещу мафията в Ню Йорк през 20-те години на XX век. Изведнъж всички се обединяват и се противопоставят на новите. Обновяването на гръцката политическа класа ми създава огромни главоболия. Не виждам интересни нови лица. Хората, които в момента искат да ни „спасят”, са онези, които ни тласнаха към кризата.
До каква степен тогава могат да помогнат международните кредитори отвън?
По някои въпроси въобще не могат да помогнат. По отношение на обновлението в политиката например няма нищо по-лошо от това някой кандидат да бъде заподозрян, че е подкрепян от германците или французите. Вижте, това, което Западът желае от нас, не е реалистично: от днес за утре да възприемем изцяло един друг манталитет. Западът не е разбрал, що за страна е Гърция, как разсъждават и реагират гърците. Изискванията на Запада са много логични – но ние не сме логични! Дори и ако логиката е била измислена от Аристотел.
С това ли се обяснява лошото функциониране на държавата?
Държавата е нашият най-голям проблем. Тя е толкова голяма, струва толкова много пари и е толкова зле организирана, че въобще не може да я реформираш. Впрочем и диктатурата не успя да направи това. Режимът на полковниците излезе с големите приказки затова, как искал да промени всичко. И най-накрая бюрокрацията успя да наложи бюрократичния ред на самата диктатура. Днес пациентите трябва да стоят по два часа в болниците, за да бъдат приети за преглед. Тези, които измислят това, са садисти. Но чиновниците са щастливи, когато нищо не се променя.
Гърците не са се научили да мислят критично.
Защо гражданите не се оплакват, след като се отнасят толкова зле към тях?
Хората не са се научили да мислят критично нито у дома, нито в училище. Гърция е единствената страна на Запад, в която не се изучава теорията на Дарвин. Защото Православната църква пречи за това.
Защо всъщност в Гърция няма гражданско общество?
На Запада са му били необходими три, четири века, за да възникне гражданско общество. Тук то тепърва се налага. Дълго време нямахме средна класа. До края на 19-ти век Гърция се е намирала във феодален строй. Малцина са разполагали с недвижими имоти, градовете са били неразвити. Когато съм бил роден, Атина е била с население от 400 000 души. Сега наброява 4 милиона души. Когато идват над 3 милиона, не можеш да ги формираш толкова бързо. Необходимо е време за това.
Каква е Вашата прогноза за гръцкото общество?
Оптимист съм, че един ден ще се превърнем в западно и рационално общество. Другата възможност е да се превърнем в теократична държава като Иран. Църквата и днес се намесва във всичко. Нашата конституция започва с препратка към идеята за триединството, а не към властта, произтичаща от народа.
Какво всъщност мислят Вашите сънародници за Вашия критичен поглед?
Понякога, в частни разговори, хора ми казват, че са съгласни с мен. Понякога чувам и завистливи коментари: затова, че съм можел да си позволя да имам собствено мнение, тъй като съм заделил за себе си пари от времето, в което работих в сферата на рекламите. При все това по време на кризата загубих много пари и трябва да продължа да работя. Но заради моите възгледи със сигурност съм малцинство в моята страна. Аз съм черна овца.
