Свещената крава на българското образование

Нашето образование има една свещена крава. Това е фиксираното учебно съдържание, определяно, одобрявано, разпределяно по класове и фиксирано по брой часове и предмети от МОН.

Говори се за всякакви проблеми, но не и за този, от който зависят останалите проблеми, а именно че системата е изградена около учебното съдържание. Всички говорят за възстановяване на престижа на учителската професия и на уважението към учителите. Обаче в същото време учебният процес да остане подчинен на фиксираното учебно съдържание. Което именно лишава учителя от достойнство (и професията от престиж и уважение), защото той е превърнат от майстор готвач в прост сервитьор на претоплен буламач. Всички говорят за повишаване на качеството на образованието. Обаче ако има как учебният процес да остане подчинен на фиксираното учебно съдържание. Това лишава образованието от обратна връзка с потребителите на образователната услуга (учениците и родителите), а без обратна връзка с потребителите няма качество. Всички говорят за насилието в училище, но не и че, понеже учебният процес е подчинен на учебното съдържание, учениците са превърнати в лица, лишени от свобода, лишени от възможност за творчество и поради това на мястото на градивното се намества разрушителното. Всички говорят за повече пари за образованието. Само че тези пари ще отидат в ръцете на онези, които определят фиксираното учебно съдържание, не в ръцете на тези, които учат. По този начин това ще са повече пари за тотален контрол, бюрокрация, налагане на “ред и дисциплина” и крадене чрез дейности, опаковани като реформа. Всички говорят за включващо образование. В същото време всеки ученик е в някаква степен недоадаптиран към изискванията на системата, следователно в някаква степен изключен от образованието. Всички говорят за образование, което служи на реалния живот, но това няма как да стане, защото, благодарение на фиксираното учебно съдържание, образованието служи на правенето на малоумни тестове, на подлагането на травмиращи изпити и на получаването на безполезни дипломи. Всички говорят за иновативни образователни форми, само че какво разнообразие на форми може да търсиш, като съдържанието е едно! Всички говорят за автономия на училищата, но някак си никога тази автономия не включва свобода на учебното съдържание. Учениците са свободни да учат каквото си искат, но само след като си научат каквото трябва. Училището може да изработва свои планове, но за постигане на чужди цели. Родителите могат да запишат децата си в което си искат училище, но всички училища предлагат едно и също съдържание. Учителите могат да избират методиката, чрез която по възможно най-прогресивен начин да изнасилят информационно учениците си.

Фиксираното учебно съдържание е това, което нито един министър и нито един политически коректен реформатор не докосва, защото пляскат през ръчичките. То е слонът в стаята, който всички с мъка заобикалят, доколкото могат се правят, че не го виждат, а когато игнорирането му вече не е възможно, дебатират до кръв за правилния цвят на слона. Повечето хора не могат да си представят живот, в който на въпроса какво, кога и колко да се учи отговарят само тези, които учат. За тях това е кощунство. И именно чрез един кощунствен акт трябва да преодолеем робската зависимост от регулациите на МОН – чрез убийството на свещената крава на учебното съдържание.