Измина XVII-тото издание на едно събитие превърнало се в институция за родните меломани – джаз фестивалът в Банско. Ще започна с добрите страни на този музикален форум. Чудо е, че изобщо в днешното бездуховно време има хора, които застават зад подобен форум и вече толкова години го поддържат. На първо място тук трябва да споменем д-р Емил Илиев, който е негов създател и организатор. Самият факт, че за една седмица в Банско се събират на преброяване малкото, но ревностни фенове на джаз музика в страната ни, не е никак за подценяване. Не на последно място фестивалът е една добра реклама за града, който привлича хора от цял свят не само през зимния сезон. Тазгодишното издание, предостави на публиката немалко джаз лакомства. Първият фестивален ден ни поизплаши още следобед, когато се изля проливен дъжд. Минути преди откриването, обаче небето се изчисти от облаци и шоуто можеше да започне.
Приятните изненади:
Камелия Тодорова и Васил Петров, и двамата в прекрасна форма. Събирането на легендарния Оркестър „София” – част от историята на българския джаз, поляците Куба Станкевич квартет, истински професионалисти, с които всеки фестивал може да се гордее, англичаните Джайв Ейсес, пък разтърсиха публиката с канонада от суинг и бибоп хитове, сърбите Devotion ( въпреки, че свириха кавъри на Депеш Мод на джаз фестивал ), Дърти Пърчис все така на ниво.
Бонус:
Световно известният български цигулар Веско Ешкенази, който живее и работи в Холандия, беше сред публиката. Организаторите го поканиха на сцената да изсвири нещо по свой избор. Той направи кратък сет от народни мелодии с много импровизиция и чувство. Музикантът свири на уникалната цигулка Guarneri del Gesu произведена през 1738 г.
Разочарованията:
Американската певица ЖеСант, германците Ейт Уийл Драйв, италианката Росела Грациани, американците Саунд Ъндърграунд, изпълнители, които рязко контрастираха като качество в сравнение с останалите.
Музикалните събития:
Невероятната Чайна Моузес, един от онези концерти, след които публиката не стъпва по земята. Изключително земна и владееща, както гласа така и всеки свой жест, динамит от емоции. Освен всичко друго, тя се оказа и ценителка на българската ракия и вино. Групата й беше съставена от музиканти на световно ниво, сред които и пианиста Рафаел Лемоние. Българският саксофонист Атанас Хаджиев едва успяваше да настига темпото, но в крайна сметка успя да се справи със своята нелека задача.
Германският пианист Аксел Цвингербергер и младият японски талант Кейто Сайто, показаха какво значи виртуозност на свирене, а дуетът им на едно пиано спечели окончателно сърцата на публиката.
Африканката Ийока направи един от най-дългите и запомнящи се концерти на фестивала. Въпреки, че изпълненията й бяха далече от понятието джаз, тя се раздаде без остатък, като на моменти песните се превръщаха в ритуали с призиви за мир и единение на душите.
Таня Мария, за мен остава най-високата летва в тазгодишния фестивал. Изпълнителка от междупланетно равнище, още като я видях в афиша първата ми реакция беше да потръпна от възможността да се срещна на живо с такъв джаз титан. Усещането е несравнимо с нищо друго. Таня Мария е дива на бразилските ритми и скат пеенето, една от последните живи диви. Творец, през който музиката преминава като в безвъздушно пространство, композициите й са родени от импровизацията само тук и сега. Джаз деликатес за ценители, въпреки недотам доброто озвучаване. Това е един от концертите, които сравнявам с татуирането, защото остава за цял живот.
Говорейки за диви, не мога да не спомена и саксофонистката Кенди Дълфър. Тя действаше като машина – прегази публиката с чара и отдадеността си, а в един момент не издържа и тръгна между екзалтираните си почитатели за да им посвири на ухо. Направи шоу на високо ниво, а хитът й Lily Was Here прозвуча в 15 минутна разтърсваща версия. Всичко това, в последната вечер на фестивала, малко преди фънк маестрото Хюбърт Табс да сложи финалната точка, с прекрасни кавъри на класически соул и фънк хитове.
И така, фестивалът е мъртъв, да живее фестивалът! Наред с добрите страни, няма да е честно, ако не спомена и треските за дялане. Най-лошото първо впечатление прави разрастващата се от година на година VIP зона, в крайна сметка, ако така вървят нещата, публиката ще остане острани на полянките и в последните няколко реда, а VIP – овете, в това чсло организатори, роднините им, журналисти, и туристи с осигурени места за концертите в хотелските пакети ще се ширят на воля. Това все пак е безплатно събитие, и като такова не би трябвало да редуцира публиката си по подобен безочлив начин. Другият комично-трагичен момент бяха пластмасовите столове на най-предните места до сцената. Почти всяка вечер някой от тях се строшаваше, и на земята се озоваваше височайш гост имал наблагоразумието да се отпусне спокойно на стола. От друга страна традиционният водещ на фестивала – Тома Спространов, тази година показа, че е крайно време да си вземе почивка. Между изпълнителите той говореше несвързани неща и по-често разказваше какво е правил през деня внукът му Джошуа, отколкото да каже нещо касаещо музиката. Помощничката му пък постоянно бъркаше имената на групите и стоеше като посадена на сцената. За сметка на това, неуморният организатор д-р Емил Илиев беше винаги на поста си и оправяше възникналите неуредици. На самото закриване, той хвърли бомбата, че в Банско предстои да се построи нов летен театър с 3000 места, който да приюти фестивала! Нима има по-добър завършек от подобна новина?!
Очаквайте през септември новият брой на provo.bg, който ще бъде на тема Музика и в който ще Ви срещнем с едни от големите имена на световната сцена.
