Възраждането и калпаците

Българският мъжки официален костюм: народни потури, куртка от царската войска, фуражка на БНА и бял ку-клукс-тамплиерски плащ. Ланецът е за официални случаи. При нужда потурите могат да се заменят с долнище на анцуг. Броят на лентите на анцуга зависи от материалното състояние и заслугите на носителя. На плаща могат да се щамповат кръстове, Левски и Путин – по избор.

Ако поставим българското национално Възраждане в истинските му параметри, то може да ни е много полезно днес. На първо време – неточно го наричаме “възраждане”. Веднага след Освобождението нашите програми по най-нова българска история са започнали да говорят за този тогава скорошен процес като за излизане от османско-българското Средновековие и за възстановяване на етническата ни идентичност. Ето защо преподавателите от 1880-те години са нарекли целия период 1762-1878 “възраждане”, сравнявайки го с италианския Ренесанс, тоест с възраждането на античната култура в Западна Европа. Това обаче е остаряло схващане, което можем и най-вероятно трябва да променим.

Всъщност периодът от отец Паисий до Освободителната война е българско Просвещение. По същество това е либерализиращ, формиращ модерна нация период. Етносът ни наистина си възстановява почти изчезналата идентичност, но прави и много повече. Дефинира се чрез борбата за местна Църква, служеща на български език, но едновременно с това създава прослойка от финансови магнати, местни нотабили, образовани кадри и верига от светски училища. Голямата цел на Възраждането или по-точно на българското Просвещение е конкуренция на българската нация с формиращите се модерни нации на Гърция и Сърбия, както и излизане от тоталната зависимост от османо-турските едри земевладелци. Резултатът, съвсем естествено, в един момент става подобен на този във Франция, Полша, Италия и Германия: заражда се модерен български национализъм и стремеж към съвременна, либерална държава със собствена конституция и армия, обединяваща територията и носителите на езика. Грубо казано, Възраждането или Просвещението у нас насочва българите към озападняване, европеизация, даже секуларизъм. Нека си припомним, че целият израз на Левски за Републиката гласи: “чиста, свята… и *демократска* Република”. Демократска. Това е изключително важно, а редовно се забравя днес. В този смисъл българското Възраждане завършва по драматичния начин, по който даже и в Япония обществото рязко се озападнява в същия период. Турция провежда подобен процес съвсем бързо при младотурците и после при Ататюрк в 1908-1924, едва след България.

Всичко това значи, че не потурите, а сакото е истинската униформа на Възраждането ни. Цилиндърът е далеч по-възрожденски от калпака. Ако имаме това предвид, ще можем да се противопоставяме на днешните примитивистки тълкувания на историята. Университетът, учебникът, съвременните технологии, инициативността, индивидуализмът, самоусъвършенстването, независимостта – ето ги знаците на истинска вярност към възрожденския дух. Нашето Възраждане или Просвещение е епоха на модернизация, либерализация и отваряне към света – а не на затваряне в прашасалия музей на колективизма.

Инак, разбира се, народната музика и носиите сами по себе си са нещо приятно. Само че те най-много могат да служат за вдъхновение на група творци, а не да се превръщат в програма за бъдещето на България днес. Ето защо например Ирландия днес успешно продава келтската си музика, но разчита далеч повече на информационни технологии; резултатът е богатство за нацията и самоувереност за отделната личност. Шарената каруца трябва да стои зад многото конски сили.

Между другото, имайте предвид, че мафиите у нас са толкова ловки, щото могат да използват даже и горната верига аргументи за своите отвратителни цели. Когато започнат да се преструват на “бизнесмени”, трябва да бъдат също рязани изкъсо, защото например българската природа не бива да пада жертва на алчността им. Та – оглеждайте се на всички страни и поддържайте равновесие на ценностите вътре в себе си.