Много е тъжно. Човек вече да го е страх да е отчаян, че и за това ще го изядат с парцалите. Виждам го на примера с Босия. Комунизмът беше кофти гавра. Комунизмът си отиде, гаврата остана. Дойдоха едни гарнитури от нафталина. Вторa ръка комунисти от скамейките с резервите, онеправданите мрънкала модел Желю Желев, Петър Берон, Фори Светулката и подобни премляскващи перестройкаджии. На тях явно им бяха в повече хора от вида на Босия. То е ясно защо, от завист, че за разлика от тях е истински, формално етсествено знаем фразите: нямал е отговорност този другар, не е бил достатъчно конструктивен и зрял за критика и себекритика за диалектика и не е бил навит на компромиси, защото нали това бил майсторлъка в политиката. Компромиси с генерал Семерджиев, с Лилов и Луканов, с дъщеричката на дъщеричката на Живков и с ченгетата от ДС. Седянки на кръгли нули около кръгли маси. Новите демократи неведнъж обясняваха с хитър поглед на разбирачи: „Другарю, това не е конструктивно, дават ни парче баничка, а ти искаш цяла баница, недей така“ Е заради тези нови господа другари, не е влязъл Босия във властта, нито пък някой друг човек с характер. Та тъй тръгна демокрацията в България: Ураааааа, баничка. Ако слушкаш поничка, ако си конструктивен може и кифличка. И въпреки че Босия не е ял баничка, някои без проблем след 30 години го хвърлят в кюпа с онези, дето са яли банички. И това го правят както хора, дето са яли банички, така и онези, дето са ги пекли. И от комунистите от другия вид комунисти, дето са „антикомунисти“, защото са се еманципирали и са разбрали, че на запад много ще им се зарадват и ще им дадат дъвка, шоколад и банан, ако вдигнат два пръста. А онова време беше пълно с пошлост: например сладкодумното кречетало Иван Кръстев е бил в БКП, както и Бате Бойко, както останалите подобни, като кварталния бакалин Митко и съседката Христова. Босия не е бил, което е достатъчно, за да дразни много хора. По онуй време беше хубаво да си готин, да си дете на комунист, защото децата на комунистите се наричаха демократи. Най-хубаво беше да си комунист, ама от онези дето намигват съучастнически, защото можеше да се разкайваш, вайкаш, охкаш, да ходиш на църква, да правиш зимнина и переш пари. Имаше и един особен вид комунисти: Светлин Русев, Кеворк Кеворян, Нешка Робева и прочее тези бяха дисиденти. И пак по онова време който имаше възможнст да си хване влака, дърмите, куфарите и бикиите, защото нямаше „Терминал 1“, но имаше „Централна гара“ го направи. Малко честни хора са останали в блатото, но не защото не са могли да живеят без „ФСБ“ и „Щурците“, а защото така са решили и това им прави чест, защото са останали във вражеска среда. Че нали по онова време да си антикомунист беше „слушам Бийтълс“, а комунист беше „Вече съм православен, ама много православен… и слушам Бийтълс и аз де“ Каква е тази злоба? Нормално е някой да не харесва Босия. Че защо да го харесва? Да не е зелка за зимнина, да не е чушка за печене? Босия не е призовал никого да го харесва. Неговия призив е абсолютно ясен и аргументиран. И някои хора вместо да оспорват аргументите му, започват да говорят за него. Защо се бил возил в Мерцедес? И защо да не се вози? Има задник, ще се вози. Ако е в трабант ще го подкрепят ли? Ами да му го кажат. Ако от това зависи каузата, може да го направи. Четох други злъчни изказвания. Някои не вярват, че гладува. Хапва „фафлички“ ли тайно? Ами да го следят. Ако помогне на каузата, предполагам няма да е против. Е то може и седемдесет дена да се гладува, тогава настъпва смъртта. И ако умре, злъчните ще му повярват и подкрепят каузата му? Ами да вземат да му го дадат черно на бяло веднага да се гръмне, че да не страда. Глупости. Може би ще го обвинят, че е умрял с някаква цел. Да спечели от тото може би? Ще се радвам Босия да прекрати стачката си и да е жив. Ще е по-полезен така. Ще дразни, ще си прави магариите и поне ще има злъчните хора кого да не харесват, че както е тръгнало в България ще си останат само тези дето много се харесват.
Вече петдесет и девет дни Николай Колев-Босия провежда гладна стачка срещу корупцията в Министерството на транспорта и липсата на адекватна реакция от страна на Министерството при изнесени данни за покупко-продажба на шофьорски книжки. Част от исканията на Николай Колев-Босия включват незабавна оставка на компрометирания министър Московски заради ролята на Министерството в т. нар. “война по пътищата”, при която ежегодно загиват стотици български граждани. Животът на възрастния дисидент и граждански активист е пряко застрашен от безразличието на транспортния министър Ивайло Московски. Над триседмичната гладна стачка се отразява пагубно на организма на Николай Колев.
“В момента съм 63 килограма. Отслабнал съм с 20 килограма. Аз съм тръгнал да създавам един процес, ценности, въз основа на които да се създаде едно общество. Един такъв процес не може да започне от нищото. Той започва от саможертвата. Поставил съм две условия. Когато ги изпълнят, тогава ще спра гладната стачка, но аз не се самоубивам. Искам да поставя началото на един дълготраен процес, който да създаде такова общество, в което който и да е на власт, обществото да може да го удари през ръцете и да каже: “Това, което си написал, започвай незабавно да го изпълняваш“. Лидерството е идиотизъм, ние не сме стадо, че да се нуждаем от овен”
Мартин Младенов е роден през 1971г. в София. Завършил е VŠCHT Praha, Чешка република (ХТИ) – инженерски факултет специалност статистически методи в контрола на качеството. В периода 1995 – 2003г. работи като главен редактор, фотограф, илюстратор и редактор в списание „Хлава” (тираж 20 до 40 000 бр). Автор на романа PVC, издателсто Агата-А, София 2013г. и преводач на „Властта на безвластните“, автор Вацлав Хавел, издателство Белк Фламенго, София 2017.
