Банкси далеч не е от първите улични артисти, но може би е първият познат в целия свят. Неговата арт революция краси стените на много сгради в Европа и Америка. Световноизвестни личности притежават негови творби, а от „терорист”, който „драска” по стените на музеите Метрополитен и Тейт, той е нареден заедно с Анди Уорхол в обща изложба. Анджелина Джоли е похарчила близо 1 000 000 паунда за неговата творба, а много от тях се разпродават на търгове за 6 цифрени суми. Колкото и да бяга от славата, с безупречната си дотук анонимност, тя изглежда сама го застига. Банкси умело ползва платната, които градът му предоставя. Негови творения можете да видите в малки пукнатини по стените, върху паднали телефонни бутки, в горните части на занемарени постройки или… по най-недостъпните и невзрачни места. Те са дълбоко социални и изразяват позицията на голяма част от обществото днес. Освен графити артист, Банкси е и бунтар. Известен е случаят, в който успява да проникне почти незабелязано в Лувъра и да постави там своята интерпретация на Мона Лиза, както и няколко други свои картини. Някои от тях стоят там и до днес. Посланието му е ясно: обичайте се едни други, бъдете себе си, не позволявайте системата да ви смачка, вървете срещу нея. Бристолският художник е оплюван, нехаресван и гонен от полицията, но въпреки това неговото изкуство продължава да съществува. Не се опитвайте да разберете самоличността му. Ще ви бъде трудно, а и тя не е от значение. Вслушайте се в думите му или по-точно „вгледайте се в тях”!
Колко струва Банкси?
Банкси обявява, че през целия октомври 2013г. ще рисува произведения по улиците на Ню Йорк в рамките на акцията си “По-добре навън, отколкото вътре”. Самият творец описва октомврийското си шоу като “изложба върху стени” по улиците на Ню Йорк. Първото творение на Банкси в Манхатън изобразява две момчета, които не се подчиняват на забраната за рисуване на графити. Надписът на творбата гласи: “Графитите са престъпление”. Творбата му “Улицата играе” с двете момчета, държащи флакон с боя, обаче е унищожена само ден по-късно. На 2 октомври се появява друг графит на гаражна врата в Манхатън. На нея Банкси е написал “Това е нюйоркският ми акцент”. Оттогава феновете на Банкси започват истински лов за нови творби на графити художника в Ню Йорк, които да снимат и после да качват в “Инстаграм”. На 10 октомври в Източен Бруклин се появява поредната творба. Дошлите да я заснемат обаче се сблъскали с неочакван проблем – графитът бил скрит с картони и желаещите да го видят и снимат трябвало да платят по 20 долара, защото трима “предприемчиви” американци решили по този начин да спечелят бързи пари. Много скоро обаче те били принудени от полицията да махнат картоните. На 13 ноември, художникът с остри социални послания обявява по интернет разпродажба на оригинални свои творби в Сентрал парк – срещу скромната сума от 60 долара. За да са доволни ценителите, всяко от платната носи подписа му. Това е наполовина социален експеримент, наполовина шокираща новина. Ако хората не знаят какво точно да търсят от световноизвестен артист, тогава защо изобщо да им пука? Бански пуска видео от разпродажбата, събрала някои от най-известните му и разпознаваеми творби на най-обикновена маса за пикник в парка. Там виси табела „Спрей Арт”. Амбулантният търговец – възрастен мъж, нахлузил най-обикновена шапка за бейзбол, стои насред тълпите туристи. Малцина се спрат за по-задълбочен поглед. Скрита камера улавя всички реакции. Първият купувач се появява няколко часа по-късно – едва в 15:30 часа следобед. Оказва се жена, която взе две малки платна за децата си, както самата тя обяснява. Дори се споразумява за отстъпка от 50 процента и така плаща само 60 долара. Половин час по-късно идва и вторият клиент – мъж от Нова Зеландия, а след него жител на Чикаго, който се оглежда за украшения на стените в дома си. При всяка покупка продавачът дарява клиента с прегръдка или целувка по избор. В 18:00 часа разпродажбата приключва с оборот от едва 420 долара. А тримата, които се сдобиват с автентични творби на Банкси, вероятно са направили сделката на живота си. Само един пример – през юни 2012г. произведението на Банкси „Love Is In The Air”, изобразяващо млад мъж, който хвърля граната от цветя, бе продадено на търг за 249 000 долара. Акцията в Ню Йорк е класически пример за изкуство без рамки, който подвига важния въпрос доколко способността ни да оценяваме изкуството зависи от обстоятелствата. Втренчваме се дълго в Мона Лиза, когато е окована зад дебело стъкло в Лувъра, но иначе я подминаваме в хилядите й копия около нас. Контекстът прави разликата. Експериментът на Бански е разиграван и преди. През 2007 г. световноизвестният цигулар Джошуа Бел влезе в ролята на уличен музикант насред пиковия час на нюйоркското метро, събирайки подаяния от пътниците. В условията на пълна анонимност може да познаете резултата – малцина се спряха да го слушат. Историята, разказана от в. Washington Post под заглавие „Перли преди закуска”, бе отличена с наградата Пулицър. По повод акцията си Банкси дава интервю по електронната поща за Village Voice, в което обяснява, че разбира главоломното оскъпяване на графити произведенията, една от най-бързо развиващите се културни сфери. Той твърди, че иска да направи изкуство, свободно от клишето на цените. По думите му – втора подобна акция няма да има. На печелившите – честито!
Телефонни любовници
На 17 април 2014г. охранителна камера улови Банкси и негов помощник, докато поставят последната творба на артиста край спортен клуб в Бристъл преоблечени като строителни работници. В неделя рано сутринта Банкси и негов помощник са поставили картината “Phone Lovers” (“Телефонни любовници”), на която двама души са прегърнати, докато всеки от тях гледа към светещия дисплей на смартфона си. Преди да премахнат творбата, собствениците на клуба прибирали по 5 лири от всеки, желаещ да я види, като на всичко отгоре нарекоха този чисто търгашески акт “спасяване на фреската от възможните актове на вандализъм”. Пред медиите мениджърът на клуба споделил, че картината на Банкси е подарък за неговия клуб, който е заплашен от закриване. “Ще продадем картината и смятам, че ще успеем да се спасим и да не затваряме клуба”, коментира собственикът на заведението.
Да откраднеш Банкси
Откраднати графити на Банкси бяха експонирани в края на април 2014 г.в незаконна изложба, а след това и на търг за продажба. 7-те творби на Банкси са били свалени от стени в Лондон с цел да бъдат продадени на аукцион. До момента на търга графитите бъдат изложени на мини изложба под откровеното заглавие “Да откраднеш Банкси” (Stealing Banksy). Stealing Banksy е нагъл проект, създаден и занимаващ се с (уж) изучаване на социалните, юридически и морални проблеми, свързани с продажбата на стрийт арт. The Sincura Group пък е организацията, която извършва отделянето на произведения на изкуството от градски стени, без да бъде нарушена целостта на изображението. Групата дава и първоначална оценка на стойността на откраднатите графити – между $250 хил. до $1 милион за отделните работи. Реакцията на Банкси не закъсня. На своя официален сайт художникът написа съобщение, че организираната в Лондон изложба е организирана без негово участие и разрешение. “Това шоу няма нищо общо с мен и смятам, че е отвратително на някакви хора да им се разрешава да показват чужди произведения без разрешение на автора”, заяви Банкси.
Фалшивият Банкси или как да произведем новина
Банкси е арестуван на 20 ноември 2014г. сутринта от лондонската полиция, гръмнаха някои интернет агенции и дори показаха предполагаемата снимка на Банкси, направена в полицейското управление. Според други медии информацията не е вярна. Американският сайт Nationalreport.net, който разпространява пародийни новини, съобщи, че след часове разпити и обиск на ателието на Банкси неговото истинско име най-сетне е било разкрито. Легендарният графити художник бил 35-годишният Пол Хорнър, роден в Ливърпул. Самоличността му била „потвърдена” от Джо Брукс, пиар на Банкси. Сайтът пише още, че шефът на лондонската полиция Линдън Едуардс е изнесъл специална пресконференция по случай арестуването на художника. Справка показва обаче, че комисар на лондонската полиция е съвсем друг човек – Ейдриън Лепърд, който заема този пост от декември 2010 г. Според непотвърдената информация, Банкси е бил арестуван в Уотфорд – градче в графство Хардфордшър, на 30 км северозападно от британската столица. На следващия ден лондонската полиция излезе с официална позиция, че такъв човек не е бил арестуван.
Газа
Банкси често се появява в най-горещите конфликтни точки по света. През март 2015г. той заминава за Ивицата Газа и оставя почерка и изкуството си, но никой – както обикновено – не го хваща. “Ако си измиваме ръцете от конфликта между силните и слабите, ние не оставаме неутрални, а се съюзяваме със силните”, гласи надписът, който Банкси е оставил. Банкси е бил в разрушените райони на сектора Газа и е направил там серия от рисунки върху руините. Сред тях са на коте, което си играе с кълбо от арматурно желязо, а също на деца, които се люлеят на люлка, направена от наблюдателница. Заснет е и 2-минутен документален филм, качен на интернет сайта на твореца: banksy.co.uk. Това коте показва, че не му достига радостта в живота. То не е намерило с какво да си играе и е приспособило за целта кълбо от железни пръчки. А децата? – се казва във видеозаписа за проекта на Банкси. На сайта си художникът обяснява, че е изобразил именно коте, тъй като интернет ползвателите сега се интересуват само от снимки на тези животни. В документалния филм, започващ с облаците, които се виждат от прозореца на самолета, Банкси с много сарказъм рекламира туристическите възможности на сектора Газа, обкръжен от три страни с бетонни стени, а от четвъртата с море с въоръжени кораби.
Изход през магазина за подаръци
Дебютът на Банкси като филмов режисьор „Изход през магазина за подаръци“ (Exit Through the Gift Shop) става световна сензация и е номиниран за „Оскар“ за най-добър документален филм през 2010 г., От ръководството на Американската академия за киноизкуство обаче предупреждават, че не биха наградили с престижното отличие човек, който отказва да разкрие своята самоличност. Със своя филм, Банкси се опитва да убеди публиката, че играе по правилата. Лентата проследява кариерата на един уличен артист от френски произход, Тиери Гуета, който живее в Лос Анжелис и заснема на видео всичко – или поне така ни се казва във филма. Когато Гуета и камерата му се оказват случайно въвлечени в света на уличното изкуство (в сцената го въвежда братовчед му, парижкият уличен артист Space Invader), страстта му към заснемане на всичко възможно съвпада точно с желанието на уличните артисти да документират инак тъй краткотрайното си изкуство. Той заснема величията на уличната сцена като Шепард Феъри и Swoon, докато те работят по улични покриви и тъмни улички под прикритието на нощта. Всичко това изглежда като естествена тема за един документален филм. Но непрекъснатите записи на Гуета се оказват напълно негледаеми, дори и когато, след години на непрекъсната работа, в края на краищата той успява да монтира някакво подобие на филм. „Може би той просто беше човек с психически проблеми, който по случайност имаше на разположение камера“, казва Банкси във филма. И така, Банкси решава да се заеме със събрания материал сам – или поне така ни се казва. Лишен от камерата си и подстрекаван от Банкси, междувременно Гуета сам става уличен артист, измисляйки си псевдонима Mr. Brainwash и организирайки своя първа изложба в Лос Анжелис, която го превръща в сензация – като всичко това бива представено в Изход през магазина за подаръци. Самият филм се превърна в сензация на фестивала Сънданс, особено след като творбите на Банкси (включително и стилизирани изображения на оператор, заснемащ цвете) започнаха да се появяват по стените на сгради в парк Сити, Юта, където се провежда фестивалът. По-късно, по време на Берлинския филмов фестивал, Банкси се съгласи да участва в пресконференция, само за да откаже в последния момент, като вместо това беше показан видеозапис, на който той се появява в сянка и с променен глас, също както във филма, гарантирайки за неговата достоверност. Работата е там, че както Банкси, така и Гуета са доста недостоверни разказвачи на истории. Незабавно започнаха да се разпространяват слухове, че Гуета изобщо не съществува, че работи в конспирация с Банкси, или че това е самият Банкси. Дори познавачите на сцената не знаеха какво да мислят. Но всички участници във филма се кълнат в истинността му. „Разбира се, че колкото повече твърдя, че всичко това е истина, толкова повече ще изглежда, че съм участник в някаква конспирация“, заявява г-н Феъри, който е приятел на Банкси. Самият Гуета отказва да коментира – макар че той наистина съществува и в живота е същият особняк, какъвто е и във филма. „Не знам защо толкова много хора са склонни да мислят, че този филм е измислица“, писа Банкси или някой, използващ неговото име, в едно съобщение по електронната поща. „Това е истинска история, основаваща се на реални видеозаписи. Дали ме интересува това, че хората не му вярват? Никога не бих могъл да напиша толкова смешен сценарий.“ Както казва Марк Шилер, собственик на Интернет-сайта woostercollective.com, занимаващ се с улично изкуство: „Това е един от случаите, при които Банкси открива чрез изкуството си, че истината е по-странна и от най-странната измислица, която някой би могъл да си представи.“ „Банкси прави филм, който е 100% като изложба на Банкси“, заявява Шилер. Банкси от своя страна твърди, че е пресилено филмът да бъде наричан негов режисьорски дебют. „Не поемам отговорност за режисурата, тъй като считам това за нечестно“, писа той. „Всъщност редакторите сами направиха цялото нещо, а аз просто се отзовах на продуцента за сцените, в които се появявам – инак само подбрах кадрите, в които силуетът ми изглежда добре.“ И все пак, добавя той, създаването на филма при всички случаи е било „много ангажиращ процес, в резултат на което моят вандализъм със сигурност пострада.“ Шилер добавя, че Банкси е бил „ангажиран при всеки детайл или аспект на създаването и маркетинга на филма.“ (Банкси казва, че го е финансирал сам, а за премиерата на филма в Лос Анжелис се появиха нови графити). В края на краищата, въпросът дали “Изход през магазина за подаръци” е истина или не, може да се окаже без значение. При всички случаи филмът задава истински въпроси: за стойността на автентичността, от финансова и естетическа гледна точка; за това какво означава да бъдеш суперзвезда в една субкултура, изградена на избягването на мейнстрийма; за това доколко разумно тази култура оценява и възнаграждава талантите. Запитан дали един филм, който се присмива на комерсиализацията на уличното изкуство, ще намали стойността на собственото му творчество, Банкси писа: „Изглежда ми подходящ фактът, че един филм, поставящ под въпрос света на изкуството, е бил финансиран с приходи, идещи директно от същия този свят. Може би заглавието му би трябвало да бъде – Не хапи ръката, която те храни“.
Exit Through the Gift Shop:
