Светът принадлежи на младите и до голяма степен отговорността за нашето общо бъдеще лежи на техните плещи. Когато някой твърди: „Всички млади предпочитат да се развиват и да живеят в чужбина”, винаги съм готов да споря. В такива случаи давам Георги Мутафчиев за пример. Той е един от будните млади българи, които са избрали да останат в родината си и да работят за нейното благоденствие. Един нелек избор, заслужаващ уважение. Признанието за способностите и отдадеността му не закъсняват. Георги беше удостоен с титлата „Млад фермер за 2019 година” на Националния конкурс за млади фермери. Тази есен той ще се състезава за Европейската награда за млад фермер в Брюксел. 19-годишния банскалия е идейният вдъхновител на провеждащия се ежегодно в Банско хакатон за млади дигитални предприемачи “DIGIT Festival”. Днес е част от международен екип за разработване на иновативна технология за превенция на коронавируса.
Банско е първият български град поставен под карантина заради коронавируса. Дава ли според теб тази крайна мярка нужния резултат?
Ситуацията в днешно време се развива изключително динамично и в части по непредсказуем начин. Пълната карантина, която е в сила в Банско, изминава своя път на обществено разбиране. В началото хората бяха дезинформирани и изненадани, в последствие положението се успокои, а в момента отново се връща към началния си вид, поради загубите за местния бизнес, информацията за липса на заразени и неяснотата около възможното ѝ удължаване.
Какви са причините Банско да се превърне в едно от гнездата на заразата в страната? Закъсня ли спирането на зимния сезон и функционирането на ски индустрията?
Точната причина смятам, че остана неясна. Известен факт е, че функционирането на ски зоната продължи няколко дни след разкриването на първите случаи на заразени в България и лично смятам, че тази карантина се задейства, в следствие на големия човекопоток от чуждестранни посетители на Банско и риска, който те криеха за разпространението на COVID-19.
Мненията на специалистите относно методите за справянето с коронавируса се разделят на две. Едните са привърженици на т.н. групов имунитет, който не изключва социалните контакти. Другите държат на възможно най-пълната изолация, докато вирусът премине. Лично ти кой от двата подхода приемаш за най-удачен в българските условия?
При всяко положение, карантината и ограничаването на социалните контакти водят до частично забавяне на разпространението на заразата сред хората. Моето лично мнение е, че мерките за рисковите групи от обществото трябва да бъдат с по-ограничени мерки, в сравнение с останалата част. Пандемията със сигурност ще отбележи пик на заболеваемост, но е по-добре този момент да бъде достигнат в по-далечно бъдеще, за да може работата на борещите се с вируса експерти и учени да бъде равномерно разпределена и да не се стига до екстремни ситуации.
По какъв начин високите технологии биха могли да помогнат за борбата с подобни пандемии като сегашната?
COVID-19 е вирус, който учените опознават все повече с всеки изминал ден. Настъпилата световна извънредна ситуация е сигурен знак за едно – обществото трябва да съумее да изгради глобален механизъм, за да може да се справя с бъдещи пандемии с подобен характер. Високите технологии са неотлъчна част от съвременната наука и помагат за оформянето на т.нар. “cross-field” иновации, комбинирайки се с други науки, като медицината например. Световната глобализация има и едно предимство и то е, че учените имат достъп до голямо количество данни в реално време, което е безценен ресурс за провеждането на експерименти, проучвания и последващото откриване на решения.
Ти си част от международен екип за нови разработки свързани с превенцията и диагностиката на коронавируса. Разкажи ми повече за тях.
В България има учени, търсещи решение за справянето с COVID-19! Това е достатъчно добра новина, която трябва да достигне до хората и да ги обнадежди. Радвам се, че имам възможността да работя заедно с български и американски учени по проект за ранно разпознаване на коронавирус инфекцията.
Проектът се състои в прякото прикрепване на термална камера към мобилно устройство, кореспондиращо с мобилно приложение, позволяващо ранно диагностициране на индивиди, извършване на анализ на персонална термална картина и определяне на периодични промени в нея. Използва се специализиран алгоритъм за максимално точна оценка на текущото състояние на индивида, дейност на респираторна система и определяне на вероятност за наличие на вирусна инфекция. Проектът е истинско предизвикателство, но с помощта на иноватори в медицината като д-р Невена Димитрова и д-р Ник Леви, както и с ИТ експертите, в лицето на Георги Къдрев и неговата компания, лидер в Image Recognition, нещата се случват по един интелигентен и обоснован начин.
Проектът се развива на пълни обороти – денонощно планиране, експериментиране и търсене на възможности за неговата навременна реализация. Радващ е факта, че получаваме подкрепа и от редица научни институции – университети в САЩ, БАН както и заводи за производство на камери от подобен вид.
До каква степен биха били приложими в реални условия? Колко време ще е необходимо за да бъдат тествани и реализирани?
Ранното разпознаване на вируса е ключът към неговото значително по-успешно лечение. Ние се стремим да създадем продукт, който да позволи на населението да извършва максимално прецизни изследвания, с помощта на портативна термална камера и мобилно приложение. Смятаме, че подобно решение ще помогне на хората да разберат, болни ли са или не и да вземат навременни и адекватни мерки.
Нашият екип се опитва да изпревари времето, и да спомогне за глобалната борба срещу COVID-19, но положителното в случая е, че веднъж, когато продуктът е изграден и валидиран, той може да бъде използван за заболявания от подобен тип както и да предотврати евентуални бъдещи пандемии.
Тестовете са в своя ход. Стремим се към получаване на достъп до заболели, за да можем да потвърдим нашата медицинска хипотеза и да имаме начална база за обучение на нашия софтуер. Когато това се случи, ще имаме възможността да предложим нашето решение на населението, а съдейки по нашата мотивация и всеотдайност, това трябва да се случи скоро!
Какво би казал на всички млади хора, които си мислят: Вирусът засяга предимно възрастните, затова нас не ни интересува?
Известен факт е, че коронавирусът води до значителни усложнения при определени групи от обществото, които до голяма степен изключват младите хора. Може би това е основна причина, младите да неглижират настоящата ситуация. Не бих могъл да ги оправдая за това, понеже вирусът търпи промени и мутации, като в даден момент може да се окаже, че той ще стане особено опасен за младите хора.
Моят призив към младите, които нямат интерес от настъпилата пандемия, е да се запознаят най-малкото с нужните превантивни мерки, които да изпълняват за ограничаването на разпространението на вируса.
Смятам, че младежкото любопитство крие особен потенциал и далеч може да надхвърли единствено спазването на карантинните мерки. Младите са двигателя на света и трябва да съумеят да го превърнат в едно по-добро място за живот. Не трябва в никакъв случай да забравят, че светът остава именно за тях и техните наследници!
Прогнозата ти за развитието на болестта в страната? Ще се стигне ли до италианския сценарий или ще успеем да овладеем заразата?
През последните дни проведохме няколко проучвания, които ни дадоха полезни данни за влиянието на околната среда и климатичните промени върху разпространението на вируса. В интерес на истината, България попада в група, която е облагодетелствана в този аспект и моето лично мнение е, че пандемията в България може да бъде забавена до формат, в който болниците няма да изпитват сериозни затруднения с приемането на пациенти. Трудно е да се гарантира, че скоро ще има 100% ефикасно лечение на вируса, но предоставянето на инструменти за навременна диагностика, ще допринесе за по-лекото протичане на заболяването при заразените.
По-добре е да предотвратиш болестта, отколкото да я лекуваш. Това е идея, която трябва да бъде разбрана както от лекарите така и от населението – навременното разкриване на заболяването или качествената превенция срещу него, е най-сигурният механизъм за ограничаване на тежко-болните и бързото развитие на пандемията.
С родителите ти имате семейна ферма. Как ще се отрази предстоящата финансова криза породена от коронавируса на малкия и среден бизнес в България?
Кризата е на хоризонта и вече създава сериозни трудности за голяма част от малките и средни фирми в България и по света. Към момента, липсата на конкретни мерки за подпомагане на малкия бизнес, е основна причина за притеснение, която колеги са споделили с нас. В настоящия случай, не държавата е тази, която слага спирачки на развитието на бизнеса, а бързо ескалиращата пандемия на COVID-19. Смятам, че всеки собственик на частен бизнес е запознат със сериозността на създалата се ситуация и, че вече е осъзнал, че животът в глобална икономическа и социална криза не може да бъде същия. Ще се наложи хората в частния сектор, е да преосмислят начините за справяне с кризата, които техните бизнеси могат да предприемат, да бъдат гъвкави и креативни, за да могат да опазят дейността си, не само след отшумяването на пандемията, а и по време на предстоящата икономическа криза.
Твоите съвети към българските фермери като спешни предпазни мерки от бъдещи фалити и затваряне на производства?
Моят основен съвет към българските фермери е да успеят да подсигурят навреме нужната храна за техните животни. Докато голяма част от фирмите слагат катинар на вратата на офиса, земеделието не може да си позволи да изпусне нито един ден – не от търговска гледна точка, а поради факта, че работата е свързана с живи същества.
Важно е земеделците да се опитат да работят в синхрон с карантинните условия и без да нарушават правилата, да изградят своеобразен начин на работа.
Фермерството е изключително важен отрасъл, защото то произвежда храната за населението. Без тази храна, дори най-тежко болните, не могат да продължат своя живот. Затова призовавам към пълна отговорност към днешната извънредна ситуация и пълна отговорност към мисията на земеделието – да осигурява прехраната на населението.
Има ли механизми държавата за подпомагане на родното земеделие в условията на задаваща се икономическа криза? Какво би могло да се направи?
Възможностите са много и всестранни. Сигурен съм, че до управляващите пристигат значителен брой мерки, които държавата да предприеме като гарант за подсигуряването на съществуването на родното земеделие. Според мен, обаче, динамиката на развитието на пандемията както и международните фактори не позволяват на този етап да бъдат взети възможно най-адекватни мерки за бъдещо подпомагане. Това обаче не бива да притеснява родните производители, защото в природата има баланс. Нещата постепенно ще се нормализират и призовавам всички родни земеделци за необходимото търпение.
