
За повечето хора на запад Коста Костов звучи като псевдоним… Да, ама не! Нашенеца живее от 20-ина години в Германия и активно се занимава с прекрояването на емоционалния свят на германеца. Това той върши с воля и желание, и много музика – резидент е на популярното Global Player Party в Кьолн и Дортмунд, и шеф машинист на неговия Balkan Express, парти в Кьолнския клуб Гебойде 9 от 11 години, посветено на балкан бийтс & производни. С “Експреса” Коста е желан гост в клубове и фестивали по цял свят – от 2007 всяка година e в Бразилия, където основава и първото балканско парти. Участвал е в големите фестивали Роскилде (2009 Дания), реномирания панаир за уърлд музика Womex (Копенхаген 2012), Rec-Beat Festival (Ресифи 2013, Бразилия), Сигет (2014 Унгария), Summerjam (Кьолн 2015). Коста се занимава и със собствена музикална продукция, композирайки, ремиксирайки… Ах, да, и обича да готви за ушите в неговото радио предaване Костбар, сборище за музиканти и диджеи, които обичат да готвят, но и за готвачи, които са готови да диджействат или музицират.
photo by Julia Reznikova
От 21 години живееш извън България, каква е разликата между тогавашния и сегашния Коста?
Сегашния Коста е уверен, в това което прави. Тогавашния Коста се тормозеше сам себе си с въпроси, които на сегашния му изглеждат излишни – понемчен българин ли, българонемец ли? Kакво да прави/работи за да е щастлив? Kъде му е мястото?
Какво те е съхранявало в най-тежките моменти?
Далеч от семейството… приятелите и музиката са ми давали упование, вяра и сила.
Писателят Виктор Пасков има един роман „Германия мръсна приказка”, какво е за теб Германия?
Германия за мен е мястото, където реализирам мечтите си. Голяма борба пада, всекидневна, с всички нас, не е никак лесно, но нещата са възможни… Това мен ме удиви в Германия – хората ти дават възможности, но само от теб зависи, как и дали ще ги реализираш. Щастлив и горд съм, че върша това, което ми харесва и мога да живея от него.
Какво българите могат да научат от германците? А германците от българите?
Българите спокойно може да постегнат редиците… Една социална държава като Германия не се гради само от политици и закони, които те диктуват, а от всеки един отделен индивид, който има мнение, отстоява позициите си, но и следва тези закони. Германците имат много да учат от българите в емоционален план – сърдечност, спонтанност, малко повече сексапил… Там гледам да им помагам колкото мога 😉
Кое емигрантството е по страшно, това от идеалите и мечтите, или емигрантството в чужбина?
Предадеш ли идеите и мечтите си… където и да емигрираш, ще останеш чужд за всички около теб и за самия себе си.
photo by Julia Reznikova
Първият ти съвет към всички напускащи родината си?
Не напускайте родината в сърцата си, винаги я носете с вас! Но, не превръщайте родината в икона, на която всекидневно да се кланяте. Отворете душа, очи и сърце за новите места и новите хора! И научете езика им по-добре, отколкото те го говoрят.
В какви моменти се чувстваш емигрант в България?
Когато усетя дистанция, упрек, та дори отхвърляне заради това, че съм се променил, че съм станал “германец”.
Кажи ми три неща, за които се сещаш когато чуеш думата родина?
Варна, семейството ми, мусака.
photo by Bash
След толкова години в чужбина, чувстваш ли се все още емигрант? Къде всъщност е родината на човека?
Маминка ми казва – там, където ти е гардероба с дрехите, там ти е родината. Аз имам два гардероба – един в Кьолн, един във Варна. Отдавна не се чувствам емигрант, възприел съм средата в която работя, творя и живея като нещо нормално, не временно, до догодина, докато натрупам пари, сигурност или нещо такова…
Какво би те накарало да се върнеш завинаги в България?
Творецът, било то музикант, художник, музикален продуцент, диджей или парти орагнизатор, има нужда от подкрепа, разбиране и оценяване за да може да живее от работата си. А тяхната работа не е по-маловажна от други професии, определящи облика на едно общество. В България на хората, които творят въобще не им е лесно. Ако това се промени, ще си помисля…
photo by ARD
Много млади хора в страната ни са в безпътица и са изгубили всякаква надежда, че положението ще се подобри към по-добро, какво би им казал на тях?
Да следват мечтите си, каквото и да им струва. Да бъдат изобретателни, да търсят решения, пък дори и те да не отговарят на очакванията на околните. Да бъдат смели и уверени, ако се чувстват различни.
Какво ти е мнението за протестите от миналата пролет? Промени ли се нещо след тях? Какво трябва да се случи за да има гражданско общество в България?
Бях много приятно изненадан, когато научих за протестите. За жалост, протестите като че ли „увиснаха“, защото обществото не повярва в тях. Говоря за тази част от обществото, които не могат или не искат да възприемат една промяна „отдолу“. А, това което казва народа е решаващо за едно уравновесено гражданско общество.
Ти си родом от Варна, как я намираш всяка година когато се прибираш? Какво е първото нещо, което би направил, ако беше кмет на града?
Много обичам Варна, родния ми град! Но, от няколко години не мога да го позная… мъчно ми е да видя да чезне чарът на малките улички, кварталчета, магазинчета и площадчета. Ако бях кмет, сигурно нямаше да позволя да се строят молове. Бих оправил улиците и тротоарите не само на главните (туристически) улици, преди да направя светещ и пеещ шадраван в центъра на града.
photo by Christo Stankulov
Бил си на много места по света, има ли място на което искаш винаги да се връщаш?
Освен, че винаги искам да се връщам във Варна… Обиколил съм доста места – почти навсъкъде в Европа съм бил, ходил съм до Америката, в Бразилия съм от 2007’ма – всяка година. Но, местата ги свързвам с любими хора там, с приятелствата… за мен най-важната причина да се „завръщам“.
Разкажи ми как започна с диджейството си, помниш ли първия път когато застана зад пулта?
Време оно към края на 80-те организирахме първите New Wave партита във Варна, но тогава не бях зад пулта. Събирахме музиката, която ни харесваше и я давахме на диджея да я пуска. Първото ми пускане беше в Германия, в един музей за африканско изкуство. Срещнах се с хора, които сляпо ми се довериха… и не съжаляваха.
Как възникна идеята за Balkan Express?
Около 2002 започнах да събирам мой си репертоар с музика от цял свят. Дадох си сметка, че нашенските ритми някак си влияат на немеца по особен начин – хем ритмично, хем романтично, но преди всичко безкрайно екзотично. Даже ми стана смешно – Балканите са в Европа, пък те нищо не знаят и ги „откриват“. Та реших да им помогна в откриването. Изключително съм щастли, че срещнах Томас Крутман, програмен директор на митичния ъндърграунд клуб Gebäude 9, който повярва в идеята. До ден днешен Gebäude 9 е дом и начална гара за Balkan Express.
На какво те научи работата ти като диджей?
Колкото и странно да звучи – на дисциплина. Диджея работи тогава, когато всички се веселят. И диджея си почива, когато всички работят. Нощния живот и труд изисква много енергия, която се презарежда надеждно, само ако балансираш със здравословна храна, сън, спорт. Диджейството ме научи освен това и на човекопознание – трябва да разибираш хората на дансинга, да ги усещаш, без обаче да им робуваш!
Наричат диджеите „посланици”, предстои ти участие на фестивала „Беглика”, какво е твоето послание към българската публиката?
Почувствайте музиката, отдайте й се. Не мислете, познавате или не, някое парче, стил или жанр… Изключете главата, активирайте сетивата! Мисля, че Беглика е перфектното място за това занимание.