„Защо мълчите, когато виждате как тъпчат един малък, но горд народ?“ Светлана Алексиевич, светъл човек със световно име, писател хуманист от Беларус, е учудена защо руската интелигенция не обелва и дума за държавния тероризъм на Лукашенко. С кого другиго, ако не с писател да си поговориш за метаморфозите на духовните ценности, произтичащи както на изток, така и на запад от белоруските граници?
Светлана, руската интелигенция мълчи, защото тя вече не съществува. Нея не можаха да я унищожат нито царизмът, нито съветската власт, макар последната жестоко да я изкореняваше, но тя изгни на корена си, когато в постсъветската епоха на перестройката в Русия настъпиха политически свободи – куци, но просто невиждани за Русия.
Руската интелигенция по същество беше забележителна митотворческа каста, бореща се за свобода, справедливост и народно щастие. В края на ХХ век се разбра, че всеки има своя представа що е щастие и справедливост – а също и народ. Сега руското общество се намира в дифузно състояние. То е попиляно до такава степен, че нервно, безпощадно враждува самò със себе си, раздирано от вътрешни противоречия. Едни не подават ръка на други, други подозират в компромиси с властта трети, четвърти реално са се продали на властта, пети просто изпаднаха от играта. Такова разслоение не съществуваше и в постсталинския СССР, където имаше шестдесетници[1], певци на селото[2], дисиденти – тоест различни форми на съвместно противодействие на властта.
На писмото на Светлана Алексиевич ще се отзоват или вече се отзоваха няколко немлади достойни руски писатели, мъжествени групи от идейни опозиционери, пишещи протестни писма по различни поводи, и толкова. Руските телевизионни зрители не четат тези писма. Протестите срещу избиването на мирни жители на Беларус ще потънат в дивашките измишльотини на кремълската пропаганда, която като Змей Горянин има няколко глави и бълва объркващи и противоречащи си версии за събитията.
Това се отнася не само за Беларус. Пред очите ни се случва чудовищната история с Алексей Навални. И ние също, Светлана, не виждаме особена подкрепа за Алексей от страна на руските дейци на културата и науката.
Ако в Русия няма интелигенция, то го няма и народа, който тази интелигенция измисли. Народа, смазан от властта и мечтаещ за освобождение. У нас има население. То може да се възмущава, както стана в Хабаровск, но това са емоции, а не политическа зрялост.
Дори в тези думи на подкрепа, които стигнаха в Беларус от руски независими дейци, личи, че събитията в Беларус ги завариха неподготвени, че те не са очаквали такова развитие на нещата, че за повечето руснаци Беларус и Европа са несъвместими. А междувременно ние (руската постинтелигенция) от големия брат, културен, мъдър, сега, след събитията в Беларус, се превръщаме в по-малкия, все още наивен и неукрепнал. Така че надеждите за по-добро ще ги отложим за бъдещето.
А около нас, над нас, понякога дори и вътре в нас плътно се настани държавата, която се отъждествява с Русия, само дето вместо Луи ХІV, твърдял, че държавата – това е той, в Русия има президент, за когото началникът на Думата казва, че той е Русия, а Русия е той. Делото на Путин живее и побеждава, системата крепне и работи вече двайсет години и с прякото ѝ влияние върху Беларус Лукашенко може да стане военен, всепоглъщащ, фатален.
Тази система отправя предизвикателство не само към разбунтувалите се съседи, но и към целия Запад. Тя е безцеремонна, мобилна, уверена, че говори от името на истината; тя има изключителна духовна база (православието) и най-добрите в света морални и материални възможности (за които грубо и сладко тръби телевизорът).
Колкото и да е странно, Западът трепери от страх пред птицата-тройка на Путиновия режим. Той ту се възмущава, заплашва със санкции, въвежда ги, ту се обособява в групи по национални, икономически, антиамерикански и други интереси. Западната демокрация, имаща дълбоки философски корени, победила комунизма, очевидно не знае какво да прави с Русия и губи от разтакаване и прибързано взимане на решения. Пък и на Запада му е доста трудно да се раздели с големите съвместими икономически проекти.
Бъдещето на Русия остава загадка. Расте ново поколение и е възможно то да тръгне по белоруския, европейски път. Но може силовите похвати, подкупите и идейната празнота, наследени от руската интелигенция, да предложат на Русия друг път – пътя на вечен антагонист на западната цивилизация.
Но във всеки случай, скъпа Светлана, мирното въстание в Беларус е велико историческо събитие и аз се прекланям пред героините и героите на вашия бунт.
[1] Поколение, родено между 20-те и 40-те г., прегърнало идеите на ХХ конгрес на Комунистическата партия на СССР от февруари 1956 г., когато Никита Хрушчов обявява епохата на „размразяването“ – б. пр.
[2] На руски – деревенщики; течение в руската проза между 50-те и 80-те г. на ХХ век, обединяващо привърженици на традиционните ценности, пишещи на селска тематика. Като „певец на селото“ започва А. Солженицин (с разказа „Къщата на Матрьона“), а сред по-известните писатели са Ф. Абрамов, В. Распутин, В. Солоухин, В. Шукшин – б. пр.
