Мая Любенова: Щастието се състои в извървяване на пътя

Световноизвестната майсторка на хайку живее втори живот благодарение на източната поезия.

Едва ли някой подозира, че винаги усмихнатата дама, която посреща гостите и клиентите в пловдивското издателство Жанет 45, има история, достойна за всеки голям кинорежисьор. Името на тази дама е Мая Любенова, в момента тя е дясна ръка на собственичката на издателството Божана Апостолова. При нея пристигат всички ръкописи, изпратени от авторите с надежда един ден да бъдат издадени. Мая приема работата си като истинско предизвикателство и искрено се вълнува за всяка книга, видяла бял свят в издателството. Това е така, защото литературата за нея е не само работа, но и нещо, което й е спасило живота. Интересите й към изкуството са заложени още от семейната й среда. „Моите родители са артистични натури. Като дете се интересувах от всякакъв вид изкуство. Баща ми беше лекар, на младини рисуваше с маслени бои. Майка пишеше стихове, дядо ми също беше добър поет“ – разказва с гордост Мая. Магията на поезията я завладява от ранна детска възраст. Като ученичка в английската гимназия, тя участва в поетично студио. Нейни стихове тогава публикуват сп. „Родна реч“ и повечето от пловдивските вестници. Любовта й към словото и езиците я насочва към бъдещата й професия. Мая завършва английска филология във Велико Търново. Има прекрасен брак и две деца, а работата й като учителка в Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“ – Котел й носи удоволствие и признания.  Дотук в живота й всичко се случва като в романтичен филм, да, но съдбата често си прави лоши шеги и ни проверява точно когато сме най-щастливи.  През 2007 г. лекарите й поставят диагноза – рак на гърдата. Само три дена след това почива мъжът й. В един момент животът приказка се обръща на 180 градуса и се превръща в борба за оцеляване. Вместо да потъне в униние, Мая събира всичките си сили и се изправя срещу коварната болест. „Амбицирах се и си дадох обещание да живея и да се боря за всеки ден под Слънцето.“ Както една източна мисъл гласи „Когато ученикът е готов, се появява учителят“, така и нейното спасение идва от изток. Един ден, разглеждайки сайтове в интернет Мая се натъква на американски форум за хайку поезия. „Започнах да пиша хайку по време на лъчетерапията, регистрирах се във форума на ahapoetry.com и скоро разбрах, че съм попаднала сред едни от най-успешните хайку поети в света. Така оцелявах – след облъчванията тичах до интернет-кафето, за да пиша и обсъждам хайку. Обикалях из улиците и пътувах много, а светът ми се струваше като подарък.“ Победата над болестта я кара да преосмисли целия си житейски път. „Научих се да загърбвам дребнавостите, да се радвам и да търся магията във всеки миг. Да се наслаждавам на това, което имам, а не да тъгувам за онова, което го няма. Да говоря за случилото се, за да помогна на други жени, изпаднали в подобна ситуация. Убедена съм, че песимистично настроеният болен почти няма шансове да оцелее – победата над болестта трябва да се случи първо в ума и сърцето.“ Древната японска поетична форма продължава да е неин неизменен спътник и лечител. „Хайку не е поезия, която се пише на бюро, а е неразривно свързана с настоящия жив, благословен или не, миг. Рядко, но се случва да не запиша някое появило се изневиделица хайку, после го търся, търся, но… напразно, мигът е отлетял. Затова винаги си нося бележник и нещо за писане“ – споделя своя опит Мая. С упоритата работата върху стиховете идва и признанието й като творец. Забелязала нейната дарба, първа й подава ръка една от световните майсторки на хайку Джен Райкхълд, която й разкрива тънкостите на тази поезия. Все повече стихотворения на Мая намират място в най-големите издания за хайку и стават част от антологии, наред с текстовете на признатите автори в този жанр. През 2010 г. тя събира своите хайку двуезичната колекция „Flecks of Blue/ Парченца синьо“ , която печели уважението както на любителите на източната поезия, така и на световните светила и специалисти. Следващите години признанията заваляват като порой. През 2011 г. Мая печели първо място на Втория национален конкурс по хайку в България, три поредни години влиза в класацията на 100-те най-креативни хайку автори в Европа. Нейни текстове са отличени и на големия японски конкурс Кусамакура. Наред с поезията Мая започва да се занимава с фотография, а така също съчетава двете сфери в т.н. хайга.  В този интересен жанр достига най-високото си признание – Световната хайку асоциация й дава майсторско свидетелство. Това е титла, с която малцина творци могат да се похвалят и е повод за истинска национална гордост. „Вече знам, че щастието не се състои в постигане на мечтите, а в извървяване на пътя. Самата аз не използвам думата мечта, чието второ значение на английски е сън. Нима бих искала да прекарам живота си в преследването на някакъв сън? Вместо това си поставям желания – и с чисто сърце и душа работя за осъществяването им“ – споделя житейското си кредо Мая Любенова, а на лицето й грейва същата онази усмивка, с която ни посрещна на вратата на издателството.