PROVO Magazine

Обръщение на украинския писател Юрий Андрухович

Скъпи приятели,

и преди всичко чуждестранни журналисти и редактори,

Тези дни получавам от вас много запитвания с молба да опиша актуалната ситуация в Киев и въобще в Украйна, да дам оценката си за това, което става и да направя прогноза поне за най-близкото бъдеще. Понеже просто физически не мога да напиша за всяко едно от списанията ви отделна аналитична статия, реших да приготвя това кратко обръщение, което можете да използувате в зависимост от вашите нужди.

Най-важните неща, които трябва да кажа, са следните.

За по-малко от четири години от своето управление режимът на г-н Янукович доведе страната и обществото до крайно напрежение. Още по-лошо – той сам се вкара в безизходица, в която трябва да се задържи на власт вечно и на всяка цена. В противен случай ще понесе сурова наказателна отговорност. Мащабите на кражбите и узурпацията превишават всички представи за човешка алчност.

Единственият отговор, който повече от два месеца режимът може да даде на мирните протестиращи, е насилие, при това засилващото се и „комбинирано“: атаките на полицейските спецотряди на Майдана се съчетават с индивидуални преследвания на опозиционни активисти и обикновени участници в протестните акции (следене, пребиване, подпалване на коли, къщи, нахлуване в жилища, арести, съдебни процеси на конвейер). Ключовата дума е сплашване. Но понеже то не работи и протестите стават все по-масови, властта предприема все по-сурови репресии.

Необходимата за репресиите „Законодателната база“ беше създадена на 16 януари, когато зависими от президента депутати, нарушавайки по всички възможни начини регламента, процедурата за гласуване и Конституцията, с вдигане на ръка (!) в течение на няколко минути (!) гласуваха редица изменения в законодателството, които реално въвеждат диктатура и извънредно положение в страната без да се обявява официално последното. Например в моя случай, докато пиша и разпространявам тези редове, автоматично нарушавам няколко члена  на Наказателния кодекс, защото „клеветя“, „разпалвам“ и т.н.

Накратко, ако тези „закони“ се признаят, може да се смята, че в Украйна е забранено всичко, което не е позволено от властта. Властта пък позволява само едно – да й се подчиняваме.

За да изрази своето несъгласие с тези „закони“, украинското общество на 19 януари за пореден път масово излезе на улицата, за да защити бъдещето си.

Днес в телевизионните новини от Киев можете да видите протестиращи с разни видове шлемове и маски на лицата, понякога с дървени палки в ръце. Не вярвайте, че това са някакви „екстремисти“, „провокатори“ или „десни радикали“. И аз, и приятелите ми излизаме на манифестации с подобна екипировка. В този смисъл аз, жена ми, дъщеря ми, приятелите ми – всички сме „екстремисти“. Нямаме друг изход – ние защитаваме живота и здравето си и тези на нашите близки. По нас стрелят бойци от полицейските спецотряди, техните снайперисти убиват приятелите ни. Количеството на протестиращите, убити само в правителствения квартал през последните две денонощия, достигна 5-7 души. Количеството на безследно изчезналите в цял Киев достигна няколко десетки души.

Ние не можем да спрем протестите, защото това би означавало, че сме съгласни да живеем в страна, която прилича на доживотен затвор. Младото поколение украинци, които израснаха и се оформиха в постсъветско време, органично не приема никаква диктатура. Ако диктатурата победи, Европа ще бъде принудена да се съобразява с перспективата да има една Северна Корея на източната си граница и според различни оценки – от 5 до 10 милиона бежанци. Не искам да ви плаша.

Нашата революция е революция на младите. Властта води необявената си война преди всичко срещу тях. С настъпването на нощта в Киев започват да се предвижват неизвестни групи „в цивилни дрехи“, които хващат предимно млади хора, особено такива със символите на Майдана и Евросъюза. Отвличат ги, карат ги в гората, където ги събличат и изтезават при жесток студ. Странно, но жертви на подобни отвличания са най-често млади артисти – актьори, художници, поети. Създава се впечатление, че в страната са нахлули някакви „ескадрони на смъртта“, които имат за цел да унищожат всичко най-добро.

Още един характерен детайл: в болниците на Киев полицията прави засади на ранените протестиращи, залавя ги там и (повтарям – ранени!) ги откарва за разпити в неизвестна посока. Дори случайни минувачи, закачени от парче полицейска пластмасова граната, избягват да ходят в болниците заради тази опасност. Лекарите си измиват ръцете като предават пациентите на т. нар. „правозащитни органи“.

Изводът е следният: в Украйна масово се извършват престъпления срещу човечеството, отговорността за които лежи върху сегашната власт. Ако в тази ситуация наистина има някакви екстремисти, то това са представителите на висшето ръководство на страната.

Сега на вашите най-трудни за мен въпроси – не знам какво ще стане оттук-нататък, също както не знам какво можете да направите за нас. Можете обаче при възможност да разпространявате моето обръщение. Освен това – съчувствайте ни. Мислете за нас. Ние въпреки всичко ще победим, колкото и да издевателстват над нас. Днес без преувеличение украинският народ отстоява със собствената си кръв европейските ценности на свободно и справедливо общество. Много се надявам, че ще оцените това.

Юрий Андрухович е украински поет, романист, есеист, преводач и музикант, който вече почти три десетилетия стоварва върху главите на читателите от цял свят саркастичната си, апокалиптична и карнавална проза и сюрреалистичните си стряскащи стихове. Роден на 13 март 1960 в Ивано-Франкивск, той е един от малцината днешни хора на словото, чиито литературни турнета пред пръскащи се по шевове зали приличат на концерти на рок-група. Бунтар, превърнал се в законодател, канонизиран богоборец, Андрухович започва кариерата си през 1985, когато заедно с други двама млади поети – Виктор Неборак и Олександър Ирванец, създават концептуалната група за литература и музика „Бу-Ба-Бу”. Тази литературно-музикална карнавалност се оказва особено адекватна в условията на рушещата се Съветска империя. От 1989 до 1991 той живее в Москва и учи в Литературния институт „Максим Горки”. Вече е публикувал стихосбирките си „Небе и градски площади” (1985), „Центърът на града” (1989) и сборника с разкази „Вляво, където е сърцето” (1989). Следват „Екзотични птици и растения” (1991) и „Екзотични птици и растения” с приложение „Индия” (1997). От 1991 Андрухович е един от редакторите на литературно-културологичното списание „Четвер”, редовно сътрудничи и на други големи литературни списания на Украйна. Големият пробив на Андрухович идва през 1993 с романа „Московиада” (българско издание „Парадокс”, 2009), който превръща автора си не само в институция в родната му Украйна, но и в лицето на новата украинска литература пред света и вече в истински литературен Патриарх. В „Московиада” авторът изтъкава гротескно пано от реалност и илюзия, от автобиографични мотиви за студентския му период през 1989-1991 и иронични откровения за духа на времето. В разказа си за един ден в Москва на младия украински поет Ото фон Ф., Андрухович улавя пулса на една умираща империя. Кошмарно-водевилните приключения на главния герой в съветската столица са не само щрихи от животописа на самия Андрухович, но и огледало на сюрреалистичната действителност на прехода, все още управлявана от „веселата фирма КГБ”. Андрухович е автор на още няколко романа, последният от които е литературната мистификация „Тайна”, съставена от (вероятно фиктивни) интервюта. Той е редактор на Енциклопедия на съвременната украинска литература, съавтор заедно с полския писател Анджей Сташук на сборника с есета „Моята Европа” (2000, 2001), преводач на украински на Шекспир, Керуак и американските поети от бийт-поколението, както и на Рилке, Б. Пастернак и О. Манделщам. Автор на един музикален албум („Андрухоид”) и на множество текстове на песни. Негови произведения са превеждани на всички европейски езици. Той е носител на престижните: Хердерова награда за литература, Австрия (2001); Награда за мир „Ерих Мария Ремарк” (2005); Литературна награда на Лайпцигския панаир на книгата за европейско разбирателство (2006); Литературна награда на Централна Европа „Ангелус” за романа му „Дванайсетте обръча” (2006) и наградата „Антонович” за изключителен принос към украинската литература

Facebook Comments
Споделете публикацията:
Avatar

Provo Magazine

Provo.bg е открита, свободна и независима медия. Целим да информираме своите читатели и да провокираме гражданското им самосъзнание, да пробудим народа от летаргията, да го извадим от бездействието, да го накараме да повярва, че заедно можем повече.

Вижте публикациите на този автор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *