PROVO Magazine

Дмитрий Муратов: Ние сме условието за движение

Нобеловата награда за мир за 2021г. беше присъдена и на журналистите Мария Анхелита Реса от Филипините и Дмитрий Муратов от Русия.

Двамата бяха определени от Нобеловия комитет като „представители на всички журналисти, които отстояват този идеал в свят, в който демокрацията и свободата на пресата са изправени пред все по-неблагоприятни условия“.

Дмитрий Муратов е главен редактор на руския вестник „Новая газета” от повече от 20 години. Комитетът нарече медията “най-независимият вестник в Русия днес”.

Реч на Дмитрий Муратов на церемонията по връчването на Нобеловата награда за мир:

„Ваши Величества! Ваши кралски височества, уважаеми членове на Нобеловия комитет, уважаеми гости!


Сутринта на 8 октомври майка ми ми се обади. Тя попита какво ново.


– Ами, – казвам, – майко, получихме Нобелова награда…

– Това е добре. А нещо по-ново?

– Сега, мамо, ще ти кажа всичко.

“Убеден съм, че свободата на мнението, наред с другите граждански свободи, е в основата на прогреса. Защитавам тезата за решаващото значение на гражданските и политическите свободи за оформянето на съдбата на човечеството! Убеден съм, че международното доверие, разоръжаването и сигурността са немислими без отворено общество, свобода на информация, убеждения, публичност. Мир, напредък, права на човека – тези три цели са неразривно свързани.”

Това е от Нобеловата реч на академик Андрей Сахаров, гражданин на Земята, велик мислител. Тази реч е произнесена точно тук, в този град, в четвъртък, 11 декември 1975 г., от съпругата му Елена Бонер. Сметнах за необходимо думите на Сахаров да прозвучат тук, в световноизвестната зала, за втори път.

Защо сега е толкова важно за нас, за мен?

Светът разлюби демокрацията.

Светът се разочарова от управляващите елити.

Светът се плъзга към диктатура.

Оформи се илюзията, че прогресът може да се постигне с технологии и насилие, а не със спазване на правата и свободите на човека.

Това е напредък без свобода.

Това е мляко без крава…

Диктатурите си осигуриха по-лесен достъп до насилие.

У нас (и не само у нас) е популярна идеята: онези политици, които избягват проливането на кръв, са слаби хора. Но пък, виждаш ли, да заплашват света с война е дълг на истинските патриоти.

Властите активно продават идеята за война. Правителството и близките до него пропагандисти носят пълна отговорност за милитаристката реторика по държавните телевизионни канали. Под влиянието на агресивния маркетинг на войната хората свикват с идеята за нейната допустимост.

Но съм виждал и други хора по други телевизии. Честно и страшно.

По време на чеченската война пет бели хладилни вагона стояха на релсите на една гара. Около тях имаше денонощна охрана. Това беше морга на колела на 124-та лаборатория на Министерството на отбраната. В хладилните камиони имаше неидентифицирани тела на войници и офицери.

Мнозина вече нямаха лица от преки попадения или изтезания. Ръководителят на лабораторията капитан първи ранг Шчербаков направи всичко, за да не останат безименни воини. А в къщичка до релсите имаше телевизор. На седалките, като в чакалня, бяха майките и бащите на изчезналите войници. И оператор с видеокамера излъчваше кадри на тела на екрана, едно след друго. Един по един. 458 пъти. Толкова много военни лежаха по рафтовете на тези вагони при минус 15 градуса в последния им влак, който идваше по маршрута “Война – Смърт”.

Майки, които дълги месеци бяха търсили момчетата си по планините и клисурите на Чечения, виждайки лицето на сина си на екрана, викаха: “Това не е той! Не е той!”

Но това беше той.

Сегашните идеолози пропагандират идеята за смъртта за Родината, а не за живота за Родината. Нека не позволяваме този техен телевизор да ни залъгва отново.

Хибридните военни действия, трагичната, безобразна и престъпна история с Boeing MN-17 разрушиха отношенията между Русия и Украйна и не знам дали следващите поколения ще успеят да ги възстановят… Още повече че в болните глави на геополитици войната между Русия и Украйна престана да изглежда невъзможна.

Но знам – войните завършват с разпознаването на войниците и размяната на пленници. По време на чеченската война “Новая газета” и нашият наблюдател майор Измайлов успяха да освободят 174 души от плен. Ако сега, в новото си качество, мога да направя нещо, за да върна все още живите затворници в домовете им, кажете ми. Готов съм.

Искам да припомня за още един човек, който получи Нобеловата награда за мир в тази зала през 1990 г.

Москва. Кремъл, 18 април 1988 г. Върви заседание на Политбюро. Един от съветските министри настоява да останат войските в Афганистан, Михаил Горбачов го прекъсва грубо: “Спрете своя ястребов писък!”

“Спрете ястребовия писък!”

Не е ли модерна програма за политика и журналистика – да утвърдим живот без погребения?

Но в центъра на Европа към събитията в Източна Украйна беше добавена играта на белоруския президент Лукашенко на ръба на голямо кръвопролитие. Неговите военнослужещи караха бежанци от Близкия изток под дулага на автомати към редица от хора с автомати, охраняващи границите на Европейския съюз. Страните се обвиняват взаимно, а обезумели хора се лутат буквално между два огъня.

Ние сме журналисти, нашата работа е ясна: да разделим факта от лъжата. Ново поколение професионални журналисти знае как да работи с големи данни, с бази информация. И ние, изучили ги, открихме чии самолети доставят бежанци до точката на конфликт. Само факти.

Беларуските самолети са увеличили повече от четири пъти полетите до Минск от Близкия изток тази есен. Шест полета бяха през август – ноември 2020 г. и 27 полета през същите месеци тази година. 4500 души бяха доведени от беларуската компания за евентуален пробив на границата тази година, а само 600 души – в миналото. И същият брой – 6000 бежанци – бяха доставени от авиокомпания от Ирак.

Така се организират въоръжени провокации и конфликти. Ние, журналистите, след като разбрахме как работи цялата схема, си свършихме работата. Следва работата на политиците.

Хората за държавата или държава за хората? Това е основният конфликт днес.

Сталин разреши този конфликт с масирани репресии.

Практиката на изтезания в затворите и по време на разследването продължава в съвременна Русия. Злоупотреба, изнасилване, ужасяващи условия на задържане, забрана за посещения и за това да се обадиш на майка си на рождения ѝ ден, безкрайно удължаване на задържането. Преди процеса хората с тежки заболявания се изпращат в затвора, имат заложници болни деца, от тях се изисква да признаят вината си, без да се представят доказателства.

Наказателните дела по фалшиви обвинения у нас често са политически. Опозиционният политик Алексей Навални е задържан в лагера по фалшив донос от руския директор на най-голямата парфюмерийна компания във Франция. Режисьорът на тази история написа изявление, но не беше призован в съда и не се призна за жертва… Но Навални е зад решетките. Самата парфюмерийна компания реши да се оттегли, надявайки се, че миризмата от това дело няма да навреди на аромата на нейните продукти.

Все повече и повече чуваме за изтезанията, прилагани срещу затворници и задържани. Хората са измъчвани, за да ги сломят, за да се увеличи тежестта на наказанието извън присъдата. Това е диващина

Поемам инициативата за създаване на Международен трибунал срещу изтезанията, чиято задача е да събира данни за използване на изтезания в различни части на света и държави. Идентифицирайте палачите и техните собственици, замесени в подобни престъпления.

Надявам се, разбира се, преди всичко на разследващи журналисти от цял свят.

Изтезанията трябва да бъдат признати за тежко престъпление срещу човечеството.

Впрочем “Новая газета” продължава да излиза и на хартия. За да ни четат в затворите – там няма интернет.

В момента в Русия се борят две тенденции.

От една страна, руският президент помага за издигането на паметник на 100-годишнината на акад. Сахаров.

От друга страна, Главната прокуратура настоява за ликвидиране на дружеството “Мемориал”. “Мемориал” участва в реабилитацията на жертвите на сталинските репресии. И прокурорите го обвиняват в “нарушаване на правата на човека”!

Нека ви напомня, че “Мемориалът” е създаден от Сахаров.

Може би паметникът на мъртвия Сахаров е по-безопасен от неговия жив, работещ проект?

“Мемориал” не е враг на народа. “Мемориал” е приятел на народа.

Разбира се, разбираме, че тази награда се дава на цялата професионална общност от истински журналисти.

Колегите ми разкриха технологиите за пране на пари и върнаха милиарди откраднати рубли в бюджета, отвориха офшорни зони и спряха изсичането на сибирски гори. В резултат на това държавата подкрепи усилията на “Новая газета”, “Ехо Москвы”, “Дожд” и други колеги за лечение на деца с редки заболявания, които се нуждаят от най-скъпите лекарства в света.

(Между другото, надявам се, че представителите на фармацевтичната индустрия, от които зависи съдбата на деца и младежи сираци, включително тези със спинална мускулна атрофия (СМА), ще седнат с нас на кръгла маса. Може би ще похарчат пари за достъпни лекарства и ранна диагностика – скрининг? Може би богатият свят ще намери пари за десетки хиляди момчета и момичета, които все още имат живот?)

Предаваме сумата от тази награда, за да помагаме на болни хора и да подкрепяме независимата журналистика.

Но сега журналистиката в Русия преживява мрачни времена. През последните няколко месеца повече от сто журналисти, медии, правозащитници и неправителствени организации получиха статут на “чуждестранни агенти”. В Русия те са “врагове на народа”. Много от нашите колеги са безработни. Някои са принудени да напуснат страната.

Отнемат на човека обичайния му живот за неизвестно време. Може би завинаги… Това се е случвало в нашата история.

Следващата година се навършват 100 години, откакто на 29 септември “философският параход” отпътува от Санкт Петербург към пристанището Щетен, поредното плаване, на което болшевиките изгонват от Русия почти 300 видни представители на интелектуалния елит. На парахода Oberburgermaister Haken те изпращат в изгнание бъдещия изобретател на хеликоптери Сикорски, създателят на телевизия Зворикин, философите Франк, Илин, Питирим Сорокин. Там е и най-големият мислител Николай Бердяев. Както всички останали, му е позволено да вземе само пижама, две ризи, два чифта чорапи и зимно палто. Така Родината се сбогува със своите велики граждани: оставете нещата си и можете да вземете мозъка си със себе си.

Картината се повтаря с журналисти и правозащитници.

Сега вместо “философския параход” тръгва “журналистическият самолет”.

Това е метафора, разбира се, но десетки представители на нашата професия напускат Русия.

Някои обаче бяха лишени от такава възможност.

Орхан Джемал, Кирил Радченко, Александър Расторгуев, руски журналисти, бяха безмилостно застреляни в Централноафриканската република, където отидоха да разследват дейността на една от руските частни военни компании. Вдовицата на Орхан, Ира Гордиенко, работи за нас в “Новая газета”. След убийството, на 30 юни 2018 г., тя разкри лъжите на официалното разследване. Ето само една подробност за вас: безценно веществено доказателство – дрехите на жертвите, просто са изгорени от полицейските власти на Централноафриканската република! Руското разследване не е постигнало никакви резултати. И международни също. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш обеща да помогне в разследването. Вероятно е забравил за това. Ето, напомням.

Разбира се, винаги може да ме попитат: а какво правеха вашите колеги там?

За да бъдат очевидци. Да докажат. Да го видят лично. Така че, както каза великият военен фотограф Робърт Капа: “Ако не харесваш снимката си, значи не си бил достатъчно близо.”

“Не е ли страшно?” е най-честият въпрос към моите колеги.

Това е тяхната мисия. Когато правителствата непрекъснато подобряват миналото, журналистите се опитват да подобрят бъдещето.

Тази награда е за цялата истинска журналистика. Тази награда получиха загиналите ми колеги от “Новая газета” – Игор Домников, Юрий Шчекочихин, Анна Политковская, Анастасия Бабурова и Стас Маркелов, Наташа Естемирова. Тази награда се дава и на живи колеги, общност, която изпълнява професионален дълг.

Ден преди обявяването на тази награда отбелязахме 15-годишнината от убийството на Анна Политковская. Убийците получиха справедливи присъди, но поръчителят на престъплението не беше намерен, а давността е изтекла. Официално заявявам: редакцията на “Новая газета” не признава този давностен срок.

На руски и на английски, а и на други езици има поговорка: “Кучето лае, но керванът си върви”. Тълкува се по следния начин: нищо няма да пречи на движението на кервана напред. Понякога властите говорят пренебрежително за журналистите – лаят, но не влияят на нищо.

Но наскоро научих, че поговорката има обратното значение. Керванът се движи напред, защото кучетата лаят.

Те ръмжат и се нахвърлят срещу хищници по планините и пустините. А движението напред е възможно само когато те придружават кервана.

Да, ръмжим и хапем. Имаме зъби и хватка.

Но ние сме условието за движение.

Ние сме противоотровата срещу тиранията.

P.S.

Исках да спестя минута. Нека се изправим и почетем с минута мълчание нашите – с Мария Реса – колеги репортери, които са дали живота си за тази професия и да подкрепим преследваните.

Искам журналистите да умират стари.

….

10.12.2021, Осло

Facebook Comments
Споделете публикацията:
Avatar

Дмитрий Муратов

Provo.bg е открита, свободна и независима медия. Целим да информираме своите читатели и да провокираме гражданското им самосъзнание, да пробудим народа от летаргията, да го извадим от бездействието, да го накараме да повярва, че заедно можем повече.

Вижте публикациите на този автор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *