Светослав Минков в един свой разказ
(„Това се случи в Лампадефория“, 1934)
бе предложил всички безработни
да се изпратят по тучните поля да пасат трева,
а като се превърнат в овце,
това ще доведе до автоматичен
стопански разцвет на държавата
Какъв протест бе, хора на Овчария!?
Това абсолютно може да бъде новото име на туморното образувание върху картата на Европа. Точно така. Тумор, който кара хановете и царете ни да се обръщат в гробовете си и то ако: а) не са изровени от кучета и изядени поради високата степен на опазване на културното ни наследство; б) ако в гробовете им не е напъхана някоя си леля Димитрина поради грешка в отвъдния регистър (разбирай мазния тефтер на Гошо Гробаря); или в) ако все още не са последователи на новите най-популярни течения в България след абсолютния хит Паулу Коелю (нямам нищо против човека, трябва да е горд, че е накарал и малоумните да четат), а това е Енергията във всичките й форми. Ако е така, хановете и царете не се обръщат в гробовете, а спрели да пият кока-кола и изхвърлили микровълновите си печки, просто се реят някъде в пространството, носени от въпросната (и да не забравяме така модерна) Енергия. Защото вече и курвите не искат да се чукат, ако „не им влизат енергийно“. А то е чиста физика: влиза-излиза, триене и произвеждане на чиста топлина. Отплеснах се малко: от Велика България през гробища и сифилитичен полъх, но мисля, че основната ми идея е ясна.
Какви протести, какви халюцинации?!
Всички сме с членове в гърлата, но не влезли по законния орален, а по конституционен път. И отново нищо не правим. Майките и бащите ни са по кофите, някои от тях са способни да направят пълен химичен анализ (благодарение на трите си висши , които не струват толкова, колкото да си бил на третата маса отляво в кафето, където има отпечатък от потната мишница на… [името на чалга певицата е спестено поради политиката на редакцията – б.ред.], когато се е протягала да си вземе чантата) на плесента на кифла, изхвърлена преди 3 седмици под ъгъл от 27 градуса при влажност на въздуха от 78%, а те просто се хранят с нея. И те не протестират. И ние не протестираме.И аз съм в това число, не ме разбирайте погрешно. Но поне не се паля излишно (във фейсбук, естествено), че ще променям и че ще присъствам някъде, където изобщо нямам намерение да отида. Нямам и желание, защото вече не вярвам. Не вярвам на такива псевдопрояви, които са лошо организирани, почти никога реализирани и рядко с резултат, различен от кочината от пластмасови чашки и фасове, оставени от борците за „Чиста Варна“. Полудявам, като видя „поствания“ и „шервания“ на осакатен кълвач, коленичил пред Община Варна, и всяко негово „лайкване“ ще донесе по 50 стотинки в сметка за реконструиране на гнездото му, както и ортопедична чанта за клюна му.
Абе ей, хора, я да се съвземем. По света отделили 300 евро коледна премия вместо 400 и народът е готов да изяде парламентите им тухла по тухла, а тук им поднасяме осакатените отсега бъдещи години на децата си и все още стоим. Търпим. Мълчим.
Аз съм безумен националист. От тези, които изпитват физическа болка в корема, когато напускат или са извън страната си. От тези, които винаги са вярвали и виждали надежда.
До скоро.
От скоро не вярвам. Което е възможно най-лошото за човек и идеалите му. Последната ми капка вяра си отиде с последния хит на… [името на чалга изпълнителя е съкратено по гореспомената причина – б.ред.], докато операта играе в студ и с костюми от 2 лева и унищожената за броени дни нова детска площадка близо до нас.
Какви протести, какви неща? – Всичко е ужасно трагично.
Крайно е, черногледо е (странно… а съм непоправим оптимист), но така ги виждам нещата.
Сигурно има много Красота, Любов и Надежда… по света. Но тук и сега ми се повдига и започвам моя личен протест.
Без еонски ток – с вибратор на китайски батерии.
Без Морска градина – ще тъпча по мушкатата на съседите в блока (и без това кметът ме убеждава, че едни мушката стигат за Варна).
И без въздух – дробовете ми не са си платили местните данъци.
