Коста Костов е израснал във Варна, но житейския му път го отвежда в Кьолн. Край брега на Рейн той открива диджей културата и повече от 15 години гради име на посланик на балканската музика по целия свят. Запазената му марка са партитата Balkan Express, които организира в култовия кьолнски клуб Gebäude 9. Бразилия е любимата му диджей дестинация, благодарение на него, местната публика лудва по балканските ритми. Винаги усмихнат и готов за нови предизвикателства, Коста е чест гост на такива фестивали като “Roskilde”, “Sziget”, “Еxit”, “Womad”, “Rec-Beat”, а българските му фенове са го срещали на “Беглика” и “Spirit of Burgas”. Освен диджей, Коста е и радио човек, с това е свързана и другата му голяма страст – кулинарията. От 4 години, четири пъти в седмицата той води рубрика по немското радио Cosmo (WDR), посветена на гастрономически истории от различни точки на света. Ако пък искате да го видите как готви и смесва музика на живо, мястото е ютубканала му KKostbar. Намирам го в Кьолн при трескава подготовка за новия му музикално-кулинарен клип „Рецептата е пиле на бутилка, стара варненска гозба, която знам от майка”, споделя ми гордо Коста и разговорът ни започва с усмивка.
Германия е една от първите държави, която либерализира социалните контакти. Намираш ли промяна в поведението на хората след карантината? Има ли все още страх при общуване или животът в Германия вече се върна към нормалността?
Усещането в Германия беше, че правилата се спазват от населението. След като отмина големия пик на заразата, хората са вече по-свободни, но някак си се позатвориха, усамотиха. Времето е преломно, има много неизвестни, като че ли всички чакат нещо да се случи. Една част от германците много искаха, колкото се може по-скоро да се върнат към „нормалното“. Сега парковете и заведенията са препълнени. От друга страна, все ще се намери някой да ти направи забележка в супермаркета, че си го наближил на по-малко от 1,5 метра. Дори мои познати и приятели избягват все още ръкостискане, да не говорим за прегръдка. Още не знам това ново „нормално“ как ще се приеме занапред, все още сме under construction…
Работата на един диджей е свързана с много социални контакти. Как прие мерките за социална изолация? Какво се промени в твоето ежедневие?
Изведнъж изчезнаха уикендите! Петък и събота са дни за изява. Никакви партита, никакви събирания с приятели. Доста зле ми се отрази. Наложи се да анулирам партита и всички фестивални участия. В същото време имах моята друга работа като радио журналист, бях добре зает и така понесох по-леко изолацията. Работех много в къщи, готвех, правих ремикси, учих се да правя хляб с квас, отново стартирах канала ми в ютуб и слушах безкрайно много музика…
Ти си част от световната диджей общност, кое е най-голямото предизвикателство пред вашата професия?
Да завладееш публиката, според мен… Независимо дали си за първи път пред тях или си на редовното ти резидент парти. Хубава е тази енергия между публика и диджей, единия зависи от другия и обратното. За жалост, всичко това изчезна с появата на коронавируса. Надявам се скоро клубовете да започнат да отварят, иначе диджеите ще трябва да си търсим друго поприще.
Когато си лишен от изява пред публика, какви са алтернативите? Успешен ли беше опитът ти с онлайн партитата? До каква степен могат да заместят живия контакт?
Алтернативите бяха стрийминг. Уникална експлозия на диджей лайв сетове! Доста добри неща видях и чух. Аз участвах в два стрийма и беше много забавно. Единият беше на сцената в самия Gebäude 9, за първи път от 16 години съществуване на Balkan Express… без публика. И не беше същото! Бас, усмивки, викове, приятели, препълненият бар… това го нямаше!
Предстои сезонът на фестивалите, в каква посока пандемията измести фестивалната култура? Ще бъдем ли свидетели на първите изцяло онлайн фестивали?
Фестивално лято няма да има. За жалост! Всички европейски фестивали бяха анулирани. Има планове за октомври евентуално, ще видим… Според мен, можем да говорим реално за фестивали чак догодина. Алтернативите са онлайн. Учавствах в “Sotaque Carregado” – бразилски онлайн фестивал и конференция. В рамките на 12 часа имаше на няколко канала дискусии, концерти и диджей сетове на живо. Зрителите можеха да участват безплатно. По желание можеше да се дарява. Всички дарения бяха за един проект в защита на индогенното население в Бразилия. Онлайн фестивалите може да се окажат добър вариант. Лесно е като логистика, всеки от дома си може да организира такъв. Но за мен още не е много ясно как ще се финансират подобни онлайн събития.
Кога се влюби в Бразилия? Защо според теб бразилците приемат толкова добре балканските ритми?
Около 2005/06 година се появи Myspace – пионер на социалните мрежи, безплатна платформа за музиканти и диджеи. Непознати до тогава ентусиасти ми писаха, че много искат да организират балкански партита в Рио де Женейро. Без много да му мисля си купих билет да отида до Рио за едно пробно парти. През октомври 2007 година направихме „Go East!” в Рио – първото балканско парти в Бразилия. И беше страхотно! „Go East!” беше и причината да се основе един 27 членен брас оркестър в Рио (дори и българин имаше), който покори публиката на “Guca” – най-големият брас фестивал в света. Балканската музика има един универсален език, ритмично романтичен, луд и завладяващ. Филмите на Кустурица и музиката на Горан Брегович естествено подготвиха средата. На бразилците, както всички знаем – не им трябва много за да се разтанцуват. Покрай музиката се запознах и с много интересни хора, с някои добри приятели. Затова може би от 12 години при всяка възможност съм в Бразилия.
Коронавирусът взе много жертви в тази слънчева страна. Какво споделят бразилските ти приятели за ситуацията там?
Ситуацията в Бразилия е катастрофална. Всички мои приятели там – диджеи и парти организатори, не знаят как да преживяват. Ако зависиш финансово от три изяви на седмица, за да покриеш разходите си и ако тези участия са отменени, значи си пред фалит. Бразилците обаче са находчива нация, а и една от най-активните в социалните мрежи. Онлайн партитата и фестивалите в момента са единствената алтернатива за оцеляване. Фестивалът “Sotaque Carregado” показа, че това е една напълно реална възможност.
Твоето второ амплоа е кулинарията, промени ли коронавирусът хранителните навици на хората?
Карантината направи хората домошари. Нямаше вече срещи с приятели или роднини. Оставаш с най-близките. Какъв по-хубав повод да се развихриш в кухнята. Коронавирусът беше причината за истински гастрономичен бум. Много повече хора започнаха да готвят в къщи. Други бяха принудени да готвят с минимално продукти и съответно да бъдат изобретателни. За мен най-интересни бяха рецептите за готвене без продуктите, с които сме свикнали. Заместители на яйца, масло и брашно например. Освен това мисля, че хората започнаха да преоткриват старите рецепти на мама и баба, да готвят по-съзнателно, с повече отношение към регионалните и сезонни продукти.
Всяка държава си има своите гастрономически истории, с какви истории от България си впечатлавал твоите радиослушатели?
България е толкова близко и едновременно толкова далеч за немския радиослушател. Географски близко, но културно и гастрономично доста далеч – направо екзотика. Баница, гювеч, кисело млако, сирене, истински вкус на домат и диня – за това обичам да разказвам. Тараторът се оказа един от най-добрите посланици на българския вкус и кулинарна култура по света. Навсякъде го правя, когато пътувам да диджействам. Мусаката е другата гозба, която печели симпатии. В Бразилия дори една година нарекох турнето си “Мусака Тур” – във всеки един град, където пусках, правихме събиране и готвех мусака.
Когато готвиш често смесваш Балканската кухня с други кухни от целия свят. Къде е тайната на баланса, за да не се провали един кулинарен експеримент?
Познания, интерес и респект към продуктите като начало. Най-интересен и естествен за мен микс се получава, когато необходими продукти, които са например трудни за намиране или много скъпи, се заместват с регионални или сезонни такива. Перуанското севиче например, студено маринована прясна риба с чили, лайм и кориандър. Вместо риба взех веднъж гъби и пипер. Откакто започнах да правя хляб с квас, доста квас изхвърлях всеки ден. Един ден ми хрумна, че ферментирало тесто с пшеница не е много далеч от същото с ориз. Сега квасът в излишък го изпичам на тиган с малко пресен лук и подправки. Доста ми напомня и на нашенските катми…
Идва лято, да те чакаме ли във България за диджей сет край морето или пък готвене на живо?
Планувал съм да се прибера във Варна, да се видя с моите родители и приятели. Защо не да подиджействам, ако вече е позволено в някой клуб на плажа. И естесвено – ще готвя нон стоп. Ще ми се да събера всички рецепти на маминка ми, която е майстор сладкар от време оно. И може би да заснема нов епизод за моя ютуб канал някъде край морето, с някоя простичка и много Черноморска гозба…
