Искра Иванова е родена през 1988 година във Варна. Завършва Хореография във Варненския свободен университет през 2011г. Член на Гилдията за съвременни изпълнителски изкуства към Съюз на Артистите в България. Нарича себе си артист на свободна практика, защото артистичните й търсения и изразни средства често отиват отвъд танца, заради условията и средата, в която живее и работи.
Смятам, че е време институциите в България да обърнат по-голямо внимание на съвременните практики в България, които се опитват да се развиват и да вземат на сериозно факта, че условията, в които се работи (особено, когато става въпрос за съвременен танц), както и отпусканите средства, и начина, по който се селектират проектите са неадекватни. По тази причина много от младите български творци търсят алтернатива и работа в чужбина, въпреки желанието си да останат в България.
CORPUS/ТЯЛО и Positive nagativity/Позитивна негативност са двете видеа, които представям след няколко дни в ежегодния фестивал за видео арт във Варна – Видеохолика.
Идеята за видеото CORPUS/ТЯЛО възникна през пролетта на 2012, когато всъщност се и открихме с екипа THE APES и започнахме да работим над общи проекти. Естествено, видеото претърпя метаморфозите на времето, но основната концепция и идея остана – тялото, познанието за него отвъд културни, антропологични, социални, политически и родови разбирания.
Като танцьор и човек, който работи с тялото си повече от обикновено, съм свикнала да “мисля” тялото – начина, по който комуникира и функционира в заобикалящата го среда. Вглеждайки се в телата по улиците, можем да направим анализ какъв живот води човека със своето тяло, какъв е самият човек – по начина, по който върви и борави с тялото си, какви дрехи му облича и т.н., но остава въпросът за самото тяло – то желае ли всичко това, желае ли да наслагваме върху него модели и отпечатъци на различни култури, моди, социално или родово разделение. Моето ТЯЛО се бори срещу това чрез един размазан образ на голия живот – минимален, вегетативен, импулсивен, то се опитва да изкристализира, все едно да извика и да намери своя собствена форма на живот – чрез резистентност и съпротивимост.
Positive negativity /Позитивна негативност – април 2013 – е видео, което беше провокирано от поведението на мои съграждани, връстници и познати в социалните мрежи, които ме укоряваха и убеждаваха да не се занимавам с морала на хората, образователната система, политическата ситуация и т.н., а вместо това да гледам позитивно на нещата, да се радвам на слънцето и на морето, и да не ми пука. Запитах се “Аз негативен човек ли съм или просто реалист”, който предпочита да не си затваря очите за грозните неща, които се случват!?
Това ме накара да направя това видео, за всички хора “изгубени в превода” на позитивното мислене. Тенденцията да вярваме, че то ще ни донесе всичко, което желаем – както материално, така и духовно, може да бъде опасна. Резултатът от тази тенденция е изкривяване на реалността и липса на критически поглед, което би могло да доведе до катастрофи. Другият резултат е, че хората, които всъщност имат ресурса и способностите да виждат и доброто, и лошото около себе си, реалността, остават нечути, неразбрани, а понякога и наказани.
Погледнато от гледна точка на политическата ситуация, в която се намира България в момента, прочитът е повече от ясен. Виковете на хората остават нечути от тези, които се опитват да ни убеждават, че всичко е рози, от тези, които с ясно съзнание се опитаха да ни направят политически и граждански неангажирани. И докато едни си гледат морето, слънцето и кефа, незаинтересовани от проблемите, то други се ангажират да покажат реалността такава, каквато е – аз на това му викам позитивно!
Видеата очаквайте в българската селекция на 02.08/21:30 – Варненски куклен тeатър, заден двор.
Програмата може да намерите тук: http://www.videoholica.org/bg_2013program.htm
